Пътят на кралете (том I)

Помогна за вдигането на моста. Вероятно ползваха много лека дървесина, ала проклетото нещо все пак тежеше. Каладин изпъшка, докато се бореше с тежестта, тласна моста нагоре и после пристъпи под него. Мъжете се завтекоха да заемат средните места по дължината на структурата и всички бавно положиха моста на раменете си.

Другите мъже имаха подложки на елеците, за да облекчават тежестта и да нагодят височината си към подпорите на моста. Каладин не получи елек и дървените подпори се врязаха право в кожата му. Нищо не виждаше; имаше вдлъбнатина за главата му, но дървото закриваше изгледа във всички посоки. Мъжете по краищата имаха по-добра видимост, та Каладин предположи, че тези места са по-желани.

Дървото миришеше на смазка и пот.

— Тръгвай! — долетя отвън приглушеният глас на Газ.

Когато отрядът затича, Каладин изстена. Не виждаше нищо и полагаше усилия да не се препъне, докато се спускаха по източния склон към Пустите равнини. Скоро се потеше и тихо ругаеше, защото дървото дращеше и се забиваше в кожата на раменете му. Вече започваше да кърви.

— Бедни глупако… — чу се глас отстрани.

Каладин погледна надясно, но дървените дръжки му попречиха.

— На мен ли… — изохка той — на мен ли говориш?

— Не трябваше да обиждаш Газ — каза човекът. Гласът му прозвуча кухо. — Понякога позволява на новите да тичат във външните редици. Понякога.

Каладин опита да отговори, но вече не можеше да поеме дъх. Мислеше, че е в по-добра форма, но беше прекарал осем месеца, хранейки се с помия, понасяйки побои и преживявайки бури в течащи килии, кални плевници или клетки. Вече надали беше същият човек.

Каладин се вслуша в съвета. Чуваше как тичат другите отряди мостови. Зад тях идваше познатият звук на маршируващи мъже, които набиваха крак по камъка. След мостовите се придвижваше войска.

Долу го препъваха скални пъпки и малки туфи шистокори, които растяха от камъните. Оказа се, че Пустите равнини са насечени, неравни и нацепени, осеяни с оголени и ръбати скали. Това обясняваше защо не слагат колела на мостовете — на такъв груб терен носачите вероятно бяха много по-бързи.

Скоро краката му се разраниха и подбиха. Не можаха ли да му дадат обуща? Стисна зъби от болка и продължи. Просто поредната работа. Щеше да продължи и да оцелее.

Тупкане. Краката му стъпиха върху дърво. Мост, постоянен, над пропаст между платата в Пустите равнини. За секунди отрядът премина и краката на Каладин отново се озоваха върху камък.

— Мърдай! Мърдай! — ревна Газ. — Бурята да ви отнесе, продължавайте!

Продължиха да тичат, а войската премина моста след тях, по дървото отекваха стотици ботуши. Не след дълго от раменете на Каладин шурна кръв. Дишаше мъчително, страната го болеше ужасно. Можеше да чуе как другите се задъхват — звукът се носеше в затвореното пространство под моста. Значи не беше единствен. Надяваше се скоро да достигнат целта си.