Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Совтер почувства дланите му да се изпотяват. Десетина души, овладели северната стражева пътека и нападнали в гръб защитниците на Мепеш, които междувременно продължаваха да обстрелват островчето, несъмнено биха ги изтребили до крак.
След като куките ведно с въжетата бяха издърпани, Совтер нареди на Йона и Фожане да продължат обхода си и следван от братята Сиорак, се върна при жените. Под сайвантите на островчето бе настъпило известно раздвижване, предизвикано очевидно от появата на бегълците, но все така не се виждаше жива душа, а и аркебузите се бяха умълчали.
Совтер нито спомена нещо за случилото се, нито пък даде заповед за стрелба, а когато майка ми малко раздразнено го попита за какво сме му още тук, полугласно отвърна:
— Мисля, че каквото беше — беше, но за да си отидат, румите би трябвало по-напред да се покажат.
Нямаше човек по-разочарован на крепостната стена от двама ни със Самсон, защото дори и за нас стана очевидно, че тъй и нямаше да ни се удаде многоочакваният случай да запокитим камъните си по главите на нападателите. Срам ме е да си призная, но от тоз момент донейде изгубихме интерес към събитията и главите ни, натежали от прекалено широките мориони, които Барберин ни беше нахлупила, клюмнаха връз мунициите ни и на тази, макар и далеч не пухена постеля, сънят бързо ни обори.
Скоро обаче ни стресна гороломното гласище на Йона.
— Главатарю на румите! — избуча той. — Излезте от скривалището си! Покажете се! Не ще ви бъде сторено никакво зло. С вас желае да говори капитан Дьо Совтер!
Аз тутакси се ококорих и луната просто ме заслепи. Светлината й, макар и не съвсем като дневна, беше толкова ярка, че човек книга можеше да чете. Подадох нос през една бойница и видях от сянката на един от сайвантите да излиза мъж без шлем и броня, но на бой снажен и чудесно сложен, който с горделива стъпка приближи чак до якия кестенов стълб, побит от побратимството насред островчето и предназначен за кръгова гонитба на подлежащите на обяздване жребци и млади кобили.
— Господине — обърна се към него Совтер, — след като недостойното ви нападение срещу Мепеш се провали, струва ми се, че нямате повече интерес да го подновявате. И за да приключим дотук, предоставям ви почтената възможност да се оттеглите, без при това да ви обстрелвам или преследвам.
Предводителят на румите се подсмихна.
— Колкото до преследването, господин капитан — отвърна той на провансалски с лек каталански оттенък, като грижливо подбираше думите си, — не бихте могли да го сторите, дори и да го искахте. Малобройният ви гарнизон наброява петима мъже ведно с вас, четири жени и няколко деца — твърде недостатъчно, за да затрудните стотина добре въоръжени мъже!
Изрекъл тези подигравателни слова, той прихна да се смее. Имаше великолепни зъби, които благодарение на необичайно силната лунна светлина се виждаха ясно дори и от такова разстояние.
— Но можем поне да ви накараме скъпо да заплатите отстъплението си! — заяви Совтер високомерно.
— Едва ли, ако изчакаме безлуние, за да се оттеглим! — прекъсна го главатарят на румите. — Пък и остана ни все някой и друг залог. На тръгване например бихме могли да опожарим сайвантите ви заедно с намиращите се в тях каруци и рала. А на минаване през Таниес — да подпалим кестеновата ви гора, от която изкарвате толкоз хубави бъчви…
Тук Малигувица, притичала с Гавашет на ръце веднага щом бе стихнала стрелбата, изшептя, че от тоз руми по-хубавец не била виждала, и че щом той, при все че бил чужденец по нашите краища, познавал толкова добре Мепеш, то туй било магия и чародейство.
— Я чуйте, миличка! — изсумтя тихо и ядно Совтер. — Все ви се чудя как можете да готвите толкова вкусно, след като в главата си нямате мозък и едно яйце да изпържите!
И грубо я отпрати в кухнята. Тя се отдалечи безропотно, по-чорлава от всеки друг път, като току се кръстеше и шепнеше заклинания, готова едва ли не да нагади във фустата си от страх.
— Тогава какво предлагате вий, господине? — попита Совтер след продължително мълчание.
— Петстотин ливри, за да вдигна обсадата на замъка и да напусна областта, без да ви съсипвам горите, сградите и арендаторите.
— Сумата е значителна!
— Вий пък, господин капитан! — усмихна се разбойникът. — Че нали в сандъците си имате тройно, ако не и четворно повече! Годината е била благодатна за вас откъм заемите върху зърното, без да се смята при това печалбата ви от продажбата на бъчвите и дялания камък от вашата каменоломна!
Совтер разбра, че всеки по-нататъшен пазарлък би бил безсмислен и че оня нямаше да отстъпи нито с грош.
— Но ако предположим, че ви изплатя откупа — рече той, — кое ми гарантира, че ще удържите обещанието си?