Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— Можеш да преминеш — каза четириръкият с щракащ, съскащ акцент. Говореше много бавно и Кайл усети колко трудно му беше да артикулира необичайните звуци. Не би се затруднил да използва езика на мороните, за да отговори, но изведнъж изпита безсмислена радост, че създава такова затруднение на тази твар. Мисълта му го смути. Въпреки това той отговори на езика на този свят:
— Защо провери паспорта ми? Знаеш, че е невъзможно да се фалшифицира. Губя скъпоценно време!
Съществото се поколеба за момент, после направи сложен жест с три от четирите си ръце:
— Заповед на губернатора — отвърна то. — Всички паспорти трябва да се проверят два пъти по два различни начина.
— Дори и паспортът на един мегабоец?
— Заповедта беше изрична: Всички видове паспорти.
Кайл понечи гневно да отвърне, но после само сви рамене и отново прибра паспорта в таен джоб на якето си. Молекулярната структура на плочката се промени почти веднага. Тя омекна, промени цвета и формата си. Даже и при контрол с рентген щеше да изглежда като парче обикновена кожа.
След последен, почти яростен поглед към четириръките Кайл се обърна, върна се при мотоциклета си и го изправи.
Запали мотора и потегли. Дясната ръка го болеше. Беше я счупил, когато падна от машината, а костта още не беше напълно зараснала. При нормални обстоятелства би било нужно само едно съзнателно усилие на волята, за да отстрани тази повреда, но регенетивната способност на тялото му беше почти изтощена до краен предел в последните часове. Кайл беше наясно, че на косъм се бе разминал със смъртта. Ефективността на оръжието, с което Барт бе стрелял по него, се бе оказала значително по-висока, отколкото беше очаквал, макар че енергийният лъч само го бе одраскал, той едва не бе умрял. Ако това оръжие беше продукт на тази планета, то тогава нейното техническо развитие преди колонизацията трябва да е било на значително по-високо ниво, отколкото можеше да се предположи при вида на опустошения град и примитивната машина, на която седеше.
След като излезе от улицата, в която чакаха четириръките Кайл увеличи скоростта. Глухото ръмжене на машината гърмеше оглушително по пустите улици и Кайл си даде сметка, че това ще привлече вниманието: в един град, където важеше законът на стоте, човек, който съвсем открито пресича улицата, би трябвало да се набие на очи.
Но сега вече не се опитваше да се прикрие по някакъв начин. Тъкмо напротив — докато приближаваше към жилищния блок, описан му от умиращия бунтовник, тялото му възвърна първоначалния си външен вид: на един строен, но много мускулест мъж на трудно определима възраст със строго, но не отблъскващо лице, с тъмни очи и късо подстригана черна коса. Окъсаното маскировъчно облекло на шарк се превърна в матовочерен, плътно прилепнал костюм с многобройни джобове, на предницата и гърба на който след кратко колебание Кайл добави и яркочервеното огнено М на Морон, с което маскировката му окончателно беше ликвидирана. Но така поне не съществуваше опасността да бъде застрелян от някой безмозъчен бръмбар.
След няколко минути той достигна улицата, където се намираше домът на жрицата на Шаит. Кайл спря мотоциклета и измина последните сто метра пеша, като умело използваше за прикритие всяка сянка! Във фоайето на къщата той спря и в продължение на няколко секунди се ослуша.
Нищо.
Къщата беше тиха. Съвсем слабо се чуваха различните шумове на обитателите, но никой от тези звуци не беше обезпокоителен.
Кайл извади оръжието си, огледа се на всички страни и промени структурата на ретината си. Сега беше сляп за нормална, видима светлина, затова пък очите му работеха по-добре от всяка инфрачервена камера. Разкъртеният, прашен мозаечен под във фоайето се превърна в безредие от различно ярко светещи топлинни следи, които водеха от входа към стрелбището и обрат но.
Кайл наблюдава следите доста дълго време, преди отново да нормализира зрението си. Следите се виждаха ясно, а някои от тях бяха много пресни, от преди по-малко от час — но просто бяха прекалено много. През последните часове десетки хора бяха влезли в тази къща и отново я бяха напуснали. Невъзможно беше да се установи дали Леърд и бунтовниците са все още в къщата.
За момент той погледна към стълбището, после се обърна и се упъти към един от асансьорите. Съдейки по състоянието му, той не работеше от повече от петдесет години. Кабината беше откъсната и лежеше на етаж и половина по-надолу в мазето на къщата като куп развалини, но телените въжета, на които кабината беше висяла по-рано, бяха все още там. Кайл прехвърли оръжието в лявата си ръка, посегна към едно от ръждивите въжета и го дръпна. Когато се увери, че може да го издържи, се метна с решително движение в асансьорната шахта и се изкатери до първия етаж.