Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Като онзи нашумял случай за детска порнография, предназначена за педофили, който наскоро разкрихте — каза Григ.
— Да. Снимки, изпращани като файлове по Световната мрежа, където децата могат да говорят с непознати. Сканирането в черно и бяло не е трудно. Но когато започнеш да използваш цветове, става по-сложно. Освен това снимките на краищата на костите, изпратени на доктор Скарпета, са относително ясни и няма много смущения в образа.
— Струва ми се, че е някой, който знае какво прави — рече Григ.
— Да — съгласи се Луси. — Но не е задължително да е компютърен програмист или графичен художник. Съвсем не.
— В днешно време, ако имаш достъп до необходимата техника и няколко наръчника, всеки може да го направи — каза Франкел, който също се занимаваше с компютри.
— И така, снимките са сканирани в системата — обърнах се аз към Луси. — Какво става по-нататък? Как са изпратени до мен?
— Обикновено графичните файлове се изпращат безпроблемно, защото „Америка онлайн“ извършва всички процедури.
— И това в основни линии се прави по телефона — добави Уесли.
— Точно така.
— А възможно ли е да бъдат проследени?
— Взвод 19 вече работи по този въпрос — отговори Луси: имаше предвид частта на ФБР, която разследваше неправомерното използване на Интернет.
— Не съм сигурен какво би било престъплението в случая — подчерта Уесли. — Снимки на отрязани крайници, ако, разбира се, не са фалшиви. А за съжаление това не е незаконно.
— Снимките не са фалшиви — казах аз.
— Трудно е да се каже.
— И ако не са фалшиви? — попита Ринг.
— Тогава са веществено доказателство — отговори Уесли. — Нарушение по член 18, параграф 876. Отправяне на заплашителни комуникации.
— Заплахи към кого? — попита Ринг.
Уесли бе приковал поглед върху мен.
— Явно към получателя.
— Заплахата не е директна — напомних му аз.
— Достатъчна е, за да получим заповед за арест.
— Първо трябва да намерим извършителя — каза Ринг и се протегна и прозя като котарак.
— Чакаме го отново да се включи в „Америка онлайн“ — рече Луси. — Следим денонощно. Но ако си представите глобална телефонна система с четирийсет милиона потребители и без указател и телефонисти, това е Интернет. Няма списък на абонатите, освен ако доброволно не решат да напишат нещо за себе си. В случая единственото, с което разполагаме, е псевдонимът смъртдок.
— Как е знаел къде да изпрати съобщение на доктор Скарпета? — попита Григ.
Обясних, после се обърнах към Луси.
— Всичко това се прави с карта, нали?
Тя кимна.
— Проследихме картата — „Американ експрес“, на името на Кен Л. Пърли. Пенсиониран учител от Норфък. Седемдесетгодишен. Живее сам.
— Имаш ли представа как някой е получил достъп до картата му? — попита Уесли.
— Пърли явно не използва често кредитната си карта. Последния път го е направил в ресторант „Червеният рак“ в Норфък. На втори октомври. Той и синът му вечеряли там. Сметката е била двайсет и седем долара и трийсет цента, включително бакшиша. Нито Пърли, нито синът му си спомнят нещо необичайно за онази нощ. Но когато дошло време да платят сметката, кредитната карта дълго стояла на масата. В заведението имало много клиенти. И по някое време Пърли отишъл в тоалетната, а синът му излязъл навън да пуши.
— Господи. Колко умно. Сервитьорите забелязали ли са някой да се приближава до масата? — попита Уесли.
— Както вече казах, имало е много хора. Проверяваме сметките, за да разберем кои са били клиентите. Проблемът ще бъде с посетителите, които са платили в брой.
— И предполагам, че още е рано сметката от „Америка онлайн“ да е пристигнала на картата на Пърли — отбеляза Уесли.
— Да. Според „Америка онлайн“ сметката е била открита съвсем наскоро. Седмица след вечерята в „Червеният рак“. Пърли ни оказа голямо съдействие — добави Луси. — А „Америка онлайн“ остави сметката отворена, без да иска пари, в случай че извършителят изпрати още нещо.
Уесли кимна.
— Би трябвало да предположим, че убиецът, поне в случая със сметище „Атлантик“, може да е бил в Норфък преди около месец.
— Убийството явно е било извършено тук — казах аз.