Необикновена зараза

— Като Юнабомбър5 — казах, когато се качихме в асансьора.

— Да. Вероятно дори се е вдъхновявал от него. Искаш ли да те почерпя една бира, преди да тръгнеш?

— А кой ще шофира? — усмихнах се аз. — Но може да ме поканиш на кафе.

Минахме през помещението за почистване на оръжия, където десетки служители на ФБР и на Агенцията за борба с наркотиците разглобяваха оръжията си, бършеха ги и почистваха частите им със сгъстен въздух. Те ни поглеждаха с любопитство и аз се запитах дали са чули слуховете. Връзката ми с Уесли доста дълго беше предмет на клюки в Академията и това ме притесняваше повече, отколкото показвах. Изглежда, много хора мислеха, че съпругата му го е напуснала заради мен. Всъщност тя бе избягала с друг мъж.

Телевизорът в кафенето беше включен и някои хора вече пиеха бира и ядяха пуканки. Седнахме колкото е възможно по-далеч от другите и си поръчахме кафе.

— Каква, мислиш, че е връзката с Франция? — попитах аз.

— Убиецът явно е интелигентен и следи новините. Отношенията между Съединените щати и Франция бяха много напрегнати заради опитите им с ядрено оръжие. Сигурно си спомняш за насилието, вандализма и бойкота на френски вина и други продукти. Пред френските посолства имаше протести и Съединените щати имаха пръст в тази работа.

— Но това беше преди две години.

— Няма значение. Раните зарастват бавно. — Уесли се вторачи навън, в сгъстяващия се мрак. — Пък и Франция едва ли ще е доволна, ако сериен убиец от Щатите отиде да действа там. Предполагам, че смъртдок намеква за това. Ченгетата от Франция и от другите страни от години се тревожат, че нашият проблем ще стане техен, сякаш насилието е болест, която може да се разпространява.

— Така е.

Той кимна и посегна към кафето си.

— Може би ще е по-логично да допуснем, че един и същ човек е убил десетте души тук и в Ирландия — казах аз.

— Не можем да изключим нищо, Кей.

Гласът му прозвуча уморено.

Поклатих глава.

— Извършителят си приписва заслугата за убийства, извършени от друг, и сега ни заплашва. Вероятно няма представа колко различен е почеркът му. Разбира се, че не можем да изключим нищо, Бентън. Но аз знам какво показват данните от аутопсията и мисля, че идентифицирането на жертвата ще бъде ключът за разкриването на престъпленията.

— Ти винаги мислиш така — усмихна се той.

— Защото знам за кого работя. А в момента работя за горката жена, чийто труп е в хладилника на моргата.

Навън се мръкна. Кафенето се изпълни със здрави и силни мъже и жени в униформи в различни цветове. Шумът, който вдигаха, пречеше на разговора ни. Трябваше да видя Луси, преди да си тръгна.

— Не харесваш Ринг, нали? — попита Уесли и протегна ръка към облегалката на стола, за да вземе сакото си. — Той е умен и изглежда искрено мотивиран.

— Последното не е вярно, но за първото имаш право. Наистина не го харесвам.