Лявата ръка на Бога

— Тоест да кажа истината, както бих я казал на най-добрия си приятел?

— Може да не съм ти приятел, младежо, но нямаш друга надежда освен мен. Кажи ми истината и може би благосклонно ще забравя факта, че докато момичето и глуповатото момче искаха да ми помогнат, ти и онзи обесник искахте да ме зарежете.

Кейл го погледна.

— Щом ще си говорим истината, милорд… на наше място нямаше ли да се поколебаете в какво се забърквате?

— Прав си. А сега говори. И ако си помисля, че лъжеш, начаса ще те предам на Брамли, без повече да те разпитвам.

Няколко секунди Кейл мълча, после въздъхна решително.

— Тримата сме послушници на Изкупителите от Голямото Светилище върху Прелетния рид.

— А, истината — усмихна се Випонд. — Звучи съвсем другояче, не смяташ ли? Ами момичето?

— Ние търсехме храна из старите, изоставени тунели и коридори. Открихме я на място, за което не бяхме чували. Имаше и други като нея.

— Жени в Светилището? Колко странно. А може би не чак толкова.

— Видяха ни с момичето и нямахме избор. Трябваше да избягаме.

— Много голям риск, предполагам.

— По-малък, отколкото ако бяхме останали.

— Така си е. — Випонд се замисли над чутото, докато бавно обикаляха двора един до друг. — А Келявите земи?

— Там беше най-добре да се скрием — не се вижда надалече заради могилките и хълмовете.

— Изкупителите ловуват с кучета. Виждал съм едно — грозно като смъртта, но имаше страхотен нюх.

— Аз измислих как да се отървем от тях.

Кейл разказа накратко за бягството, но пропусна да спомене за връщането си в крепостта. Както би казал Випонд, много от подробностите може да бяха верни, но нямаше да прозвучат като истина. Освен това тримата се бяха разбрали да говорят колкото се може по-просто след идиотския опит на Клайст да твърди, че са цигани. Ясно беше, че приказките на Изкупителите за циганите са били лъжа — не бе имало никаква коварна атака срещу Светилището преди шейсет години, последвана от умерена наказателна експедиция. Вероятно бяха изтребили циганите до последното дете.

— Ще ни предадете ли на Изкупителите?

— Не.

— Защо?

Випонд се разсмя.

— Добър въпрос. Няма защо да го правим. Дори нямаме дипломатически отношения с тях. Общуваме единствено чрез Дуените.

— Кои са Дуените?

— Знаеш ли какво е наемник?

— Човек, който убива за пари.

— Дуените са наемници, но не убиват, а преговарят срещу заплащане. Толкова рядко имаме някакви отношения с Изкупителите, че излиза по-евтино да плащаме на някого да се занимава с това вместо нас. Мисля обаче, че е време за промяна. Не беше редно да оставаме в неведение. Вие можете да се окажете много полезни. От сто години насам цялото им внимание е насочено към войната в Източните пробиви. Но това натрупване на послушници, за което говориш… може би планират да предприемат нещо тук… или другаде. Време е да узнаем повече. — Випонд се усмихна на момчето. — Тъй че навярно можеш да ми се довериш, защото имам полза от теб.