Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Не съм я докарал аз — ядоса се Лома.
— Да бе, сигурно аз съм я докарала дотук. А какъв срам брахме: доведохме я без пантофи, без халат и без гащи, прости ми господи. Клетата тя… — Таня се изплю от яд и загърби Лома.
— Сама си е виновна — измърмори той.
— Аха, започна се… — изпръхтя приятелката ми. — Сама, та сама… това вече го обсъдихме… Ти себе си виж, и теб си те бива… появи се чак на четвъртия ден.
— Обаждах се по телефона — каза Лома и ме стрелна с поглед. Бях настанила ангелската си главица върху възглавниците и разглеждах замечтано тавана.
— И какво, появи се направо от улицата, така ли? — измърмори крайно ядосано Таня и погледна към Лома.
— И си с празни ръце, нали? Да беше донесъл поне една сбръчкана ябълка… и да рече човек, че нямаш пари… Не стига, че у вас я мориш с глад, ами и когато е в болницата, не можеш да постъпиш като хората. Тя има нужда от витамини. А аз между другото не съм милионерка. Знаеш ли колко струва тази болнична стая?
— Таня, остави ме на мира — махна с ръка Лома. — Ще ти дам пари колкото поискаш, намерила за какво да се тревожи… — Той отново ме стрелна с поглед и попита: — А ти как се чувстваш?
— Зле — прошепнах аз и прехапах устни, а очите ми се наляха със сълзи. Подсмръкнах и посегнах да си взема носната кърпичка.
— А от какво ти е зле? — притесни се Лома.
— Ами не искам да стоя тук… — оплаках се аз. — Лежа сама по цели дни, а нощем толкова ме е страх, че не мога да заспя…
— Все едно вкъщи ще ти е по-добре — намеси се Таня. — Лома сигурно пак ще изчезне за цяло денонощие, а ти ще се търкаляш сама и ще чакаш да видиш дали ще се появи или не.
— Вкъщи си е вкъщи — казах аз и избърсах очи с носната си кърпичка.
— Трябва да се лекуваш… — навъси се приятелката ми.
— Чувствам се по-добре, наистина…
Лома въртеше глава, гледаше ни и се напъваше да разбере нещо.
— Няма да те пусна у вас — заяви най-неочаквано той. — Ще дойдеш при мен.
Двете дружно въздъхнахме, защото любимият ми схващаше всичко, но с голямо закъснение.
— А ние за какво говорим? — заяде се с него Таня.
— Ааа — проточи той. — Има ли бронхопневмония?
— Господ я пожали. — Тъпотията на Лома я ядосваше и тя изобщо не възнамеряваше да крие това.
— А температура има ли?
— И температура няма.
— Ясно. — Той стана и излезе от болничната стая.
— Е, и? — попитах аз.
— Видя ли му мутрата?
— Видях я за съжаление…
— За какво съжаление говориш? Ами че той толкова се притесни…
— А ние какво печелим от това?
— Трябва да проявиш търпение… — Продължихме да се зъбим една на друга, но в един момент Лома се върна.
— Да вървим — каза той от прага.
— Къде ще вървим? — възкликна Таня.
— У дома. Защо трябва да се търкаля тук? Хванах докторката в коридора и тя обеща да идва вкъщи всеки ден, в смисъл до окончателното й оздравяване.
— Да не си мръднал? — развика се Таня.
— Престани да крещиш — обадих се аз. — Не искам да оставам тук… Вкъщи ще оздравея по-бързо.
— Как ли пък не… — започна Таня, но вече никой не я слушаше. Станах от леглото и в този момент ми хрумна нещо.
— Гена — казах смутено и с въздишка. — Нямам нищо друго, освен ризата…
Лома се замисли за около двадесет секунди, а сетне каза на Таня:
— Да вървим за парцалки.
— Побързайте, чувате ли? — помолих жално аз и продължих да се правя на заточена принцеса.
— Веднага се връщаме — обеща Лома.
Двамата с Таня излязоха, а аз се протегнах сладко и се заех да обмислям как да се държа по-нататък.
Лома изобщо не беше дребнав човек, затова те се върнаха чак след два часа. Таня доволно се подсмихваше, а когато издебна момента, ми прошепна:
— В колата няма място… А ти не вярваше, че ще се справим с положението…
Тя изтърси съдържанието на торбата върху леглото, а аз се надигнах и започнах да се обличам. Чувствах се добре, но за всеки случай се задъхвах и от време на време притварях уморено очи.
— Не биваше да правите това — въздъхна Таня, когато забеляза изтормозения ми вид. — Трябваше да полежиш тук още малко…
— Не, искам да си ида вкъщи — заявих аз.
Напуснахме болницата и потеглихме към дома на Лома.
— В хладилника ти сигурно няма нищо — измърмори Таня, щом зърна един супермаркет.