Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Аделфа изглеждаше точно толкова объркана, колкото бяха очаквали. Полет продължи да я обработва:
— Двамата с мистър Картър сме работили заедно пет години в СОЗ. Преди няколко дни напуснахме и открихме тази кантора. Ще го харесате. Много приятен човек и добър юрист. Честен и лоялен към клиентите си.
— Вие май сега започвате, а?
— Да. Клей отдавна мечтаеше да открие собствена фирма. Помоли ме да работя при него. В добри ръце сте, Аделфа.
Объркването на Аделфа премина в изумление.
— Имате ли въпроси? — запита Полет.
— Толкова много, че не ми иде наум отде да захвана.
— Разбирам ви. Един съвет: не задавайте много въпроси. Една голяма компания желае да ви плати значителна сума пари, за да предотврати евентуално дело като следствие от смъртта на вашия син. Ако проявите колебание или излишно любопитство, може накрая да се окажете с празни ръце. Просто вземете парите, Аделфа. Грабвайте парите и дим да ви няма.
Най-после дойде време за срещата с мистър Картър и Полет я поведе по коридора към големия ъглов кабинет. Вече близо час Клей крачеше нервно насам-натам, но когато Аделфа влезе, той съумя да я посрещне невъзмутимо като пореден клиент на фирмата. Връзката му беше разхлабена, ръкавите на ризата навити, бюрото покрито с книжа и папки, сякаш беше заринат в съдебни дела на много фронтове. Полет се повъртя наоколо, докато се убеди, че ледът между двамата е стопен, след това по сценария се извини и изчезна.
— Аз ви познавам — каза Аделфа.
— Да, бях в съдебната зала при предявяване на обвинението. Съдията се опита да ми възложи делото, но аз се измъкнах. Сега работя за другата страна.
— Слушам ви.
— Сигурно си объркана от всичко това.
— Вярно е.
— Всъщност нещата са много прости. — Клей приседна на ръба на бюрото и се взря от горе на долу в излъчващото безкрайно учудване лице. Скръсти ръце на гърдите и се опита да си даде вид, че не му е за пръв път. После заразказва собствената си версия на историята за голямата фармацевтична компания, която, макар и по-усукана и цветиста от тази на Родни, в общи линии я повтаряше, без да излага нови факти. Аделфа седеше в ниското кожено кресло, стиснала ръце в скута, върху бежовите си униформени панталони, с немигащи очи, незнаеща на какво и на кого да вярва.
Приключвайки разказа си, Клей каза:
— Та те предлагат да ти платят една камара пари, и то още сега.
— Кои „те“?
— Фармацевтичната компания.
— Тя няма ли си име?
— Има няколко имена и няколко адреса, така че ти никога няма да узнаеш истинското й име. Това е част от сделката. Ние, ти и аз, адвокат и клиент, трябва да се споразумеем всичко да си остане тайна.
Най-после тя примигна, размърда се в креслото и отново сключи ръце в скута. Очите й се замъглиха, докато сведе поглед към скъпия нов персийски килим, който заемаше половината от кабинета на Клей.
— Колко са парите? — запита тихо тя.
— Пет милиона долара.
— Божичко! — успя да каже само Аделфа Тико, преди да рухне. Покри очи с ръце и хълца дълго и безутешно, без да се опитва да спре. Клей й подаде една кърпичка от кутията.
Парите за обезщетенията бяха депозирани в „Чейс“, в същия клон, където беше и сметката на Клей, и само чакаха да бъдат разпределени. На бюрото на Клей се намираха документите, които Макс бе подготвил; той я запозна с тях и й обясни, че парите ще й бъдат преведени на следващата сутрин, още с отварянето на банката. Пред нея запрелиства купчините книжа, като й обръщаше внимание върху основните правни положения от споразумението и я караше да се подписва тук и там. Аделфа беше толкова зашеметена, че почти не говореше.
— Имай ми доверие — повтаряше той. — Ако искаш парите, сложи един подпис тук!
— Имам чувството, че върша грях — каза по едно време тя.
— Не, греха го е извършил друг. Ти си жертвата на този грях, Аделфа, а сега си и моя клиентка.
— Трябва да се посъветвам с някого — каза тя след поредния подпис.
Но нямаше с кого. Според Макс около Аделфа се навъртал някакъв мъж, но нямал вид на човек, на когото можела да се довери за каквото и да било. Братята и сестрите й били разпръснати от Вашингтон до Филаделфия, но и те не били много по-умни. И двамата й родители били починали.