Кралят на исковете

Мястото се намираше на осем преки от главния кампус на университета „Джорджтаун“, където бе прекарал четири години от живота си, преди да запише Юридическия факултет в близост до Капитолийския хълм. Импозантните фамилни къщи наоколо бяха живописни и обвеяни с история, малките им ливади бяха грижливо поддържани, по протежение на улиците се издигаха стени от дъбове и кленове на преклонна възраст. Оживените магазини, ресторанти и барове на Ем Стрийт бяха само на две преки на юг, на пет минути пеша. Цели четири години бе излизал да тича по тези улици и бе прекарал безброй нощи с приятели в обикаляне на кръчмите и клубовете по Уисконсин Авеню и Ем Стрийт.

А сега се готвеше да живее тук.

Къщата, която си бе харесал, се продаваше за милион и триста хиляди. Бе я открил случайно преди два дни, докато обикаляше безцелно с поршето из Джорджтаун. Освен нея си бе набелязал още една на Ем Стрийт и трета на Волта Авеню, всичките на хвърлей камък една от друга. Твърдо бе решил до края на седмицата да купи една от трите.

Къщата, която харесваше най-много, бе строена през 50-те години на деветнайсети век и оттогава се поддържаше в безупречно състояние. Тухлената й фасада бе боядисвана редовно и сега беше бледосиня. Къщата беше на четири етажа, ако се броеше сутеренът. Брокерът го бе уверил, че сегашните й собственици — възрастна двойка пенсионери — навремето са посрещали в нея гости като семейство Кисинджър, семейство Кенеди и кой ли не още. Вашингтонските брокери, особено тези, които продаваха имоти в Джорджтаун, бяха особено ловки в използването на имена примамки, може би дори повече от колегите си в Бевърли Хилс.

Клей бе подранил с петнайсет минути. Къщата беше празна; според брокера собствениците й понастоящем живеели в луксозен пансион за възрастни хора. Той мина през портичката и с възхищение огледа малката градинка зад къщата. Нямаше басейн по липса на място; земята в Джорджтаун беше скъпоценна. Имаше обаче веранда с мебели от ковано желязо и увивни растения. Клей едва ли можеше да си позволи повече от няколко часа седмично за поддържане на градината.

По-добре щеше да е да наеме фирма.

Беше влюбен в къщата, в улицата и квартала — уютен, предлагащ съседска близост, но и зачитане на личното пространство. Докато седеше на стъпалата пред входната врата, Клей си каза, че за начало ще предложи милион, после ще почне да се пазари, накрая ще си тръгне — всичко това само заради тръпката да накара брокера да го гони по улицата; всъщност от самото начало си бе решил, че е готов да плати пълната цена.

Загледан в поршето до бордюра, Клей отново се остави мислите му да го отведат в неговия свят на фантазии, където парите растяха по дърветата и можеше да си купи всичко, което пожелаеше: италиански костюми, германски спортни коли, имот в Джорджтаун, офис в центъра на града… и какво още? Защо да не подари яхта на баща си, по-голяма, разбира се, за да изкарва повече пари с нея? Щеше да основе неголяма фирма за морски екскурзии на Бахамите, да мине яхтата за фирмен разход, да плаща повечето разноски по поддръжката й и така да осигури сносно препитание на баща си. Джарет умираше бавно, беше се пропил, спеше безразборно с всичко, което му се изпречеше, живееше на чужда яхта, превиваше гръб за бакшиши. Клей бе твърдо решен да направи живота му по-лесен.