Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— В първа класа сервират шампанско, рожби — заобяснява тя на останалите. — А креслата са като цели дивани.
— Мога да поканя когото си искам, така ли? — запита Джона, който се раздираше от вътрешна борба.
— Да кажем, която си искаш, стига да няма съпруг, става ли?
— Това доста затруднява избора.
— Ти кого ще поканиш? — запита Полет.
— Май че никого — отвърна той и за миг стаята утихна. Те вече бяха коментирали шепнешком раздялата му с Ребека, като повечето подробности знаеха от Джона. Много им се искаше шефът им да е щастлив, но още не го чувстваха достатъчно близък, че да му се месят.
— Как се казваше онази кула там? — запита Родни.
— Айфеловата — каза Полет. — Можем да се изкачим чак до върха.
— Без мен. Не ми изглежда безопасна.
— Страхотен пътешественик ще излезе от теб, отсега си личи.
— Колко време ще прекараме там? — запита мис Глик.
— Седем нощувки — отвърна Клей. — Седем нощи в Париж.
Със замаяни от шампанското глави всички отново се размечтаха. Само преди месец им се струваше, че никога няма да се измъкнат от каторгата на СОЗ. Всички, освен Джона, който по онова време продаваше компютри на половин работен ден.
Макс Пейс настояваше да разговарят и понеже офисът беше затворен, Клей предложи да се срещнат там по обяд, след като му се проясни главата.
За предишната вечер му напомняше само главоболието.
— Изглеждаш като изваден от гроб — отбеляза учтиво Макс.
— Празнувахме.
— Имам да обсъдим с теб нещо много важно. Смяташ ли, че си в състояние?
— Все ще успея да следвам мисълта ти. Давай!
Пейс бе донесъл кафе в голяма пластмасова чаша, която разнасяше със себе си, докато крачеше нервно из стаята.
— Тая история с тарвана приключи — обяви накрая той. Истории като тази приключваха, когато Пейс счетеше, че са приключили, не и преди това. — Уредихме и шестте случая. Ако случайно се появи някой, който твърди, че е роднина на онази Бенди, тогава ти ще решиш как да постъпиш с него. Но съм убеден, че тя няма роднини.
— Аз също.
— Добра работа свърши, Клей.
— И добре ми се плаща за нея.
— Още днес ще ти преведа последната третина от хонорара. Петнайсетте милиона или онова, което е останало от тях, ще бъдат в сметката ти.
— Ти какво очакваше? Че ще карам онази таратайка, ще живея в онази дупка, ще нося евтини дрехи? Сам ми каза, че понякога е нужно да похарчим малко пари, за да създадем подобаващо впечатление.
— Пошегувах се. Освен това на теб много ти прилича да се правиш на богат.
— Благодаря.
— Със завидна лекота осъществяваш прехода от бедняк към буржоа.
— Вродено ми е.
— Само по-полека. Гледай да не привличаш излишно внимание.
— Я по-добре говори за следващия случай — прекъсна го Клей.
При тези му думи Пейс седна срещу бюрото и плъзна към него една папка.
— Лекарството се нарича „Дайлофт“, производство на компанията „Акърман Лаборатърис“. Мощно противовъзпалително средство за страдащи от остър артрит. „Дайлофт“ е нов препарат и докторите са луди по него. Прави чудеса, пациентите не могат да се нахвалят. Има обаче два проблема: първо, производителят му е конкурент на моя клиент; и второ, дайлофтът се сочи като евентуален причинител на малки тумори в пикочния мехур. Моят клиент, този с тарвана, произвежда подобно лекарство, което беше доста популярно допреди дванайсет месеца, когато се появи дайлофтът и заля пазара. А пазарът на подобни медикаменти е на стойност около три милиарда долара годишно. „Дайлофт“ вече е на второ място по продажби и като нищо тази година ще навърти един милиард. Трудно е да се изчисли, понеже нещата се променят твърде бързо. В момента препаратът на моя клиент прави по милиард и половина, но оборотите спадат бързо. „Дайлофт“ е последният писък на модата и се готви да премаже конкуренцията. Толкова е добър. Преди няколко месеца моят клиент закупи малка фармацевтична фирма в Белгия. Навремето подразделение на същата тази фирма било погълнато от „Акърман“, при което част от научните сътрудници били съкратени и изхвърлени. Те отнесли със себе си материали от изследванията, които впоследствие се появили където не трябвало. Накратко, моят клиент разполага с документи и свидетели, за да докаже, че в „Акърман“ поне от шест месеца насам са знаели за потенциалните проблеми на препарата.