Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Този ден не беше по силите му да разсъждава трезво. Всякакви мисли, една от друга по-приятни, се гонеха из главата му. Сети се за баща си, който живееше на някаква рибарска гемия, дето даже не беше и негова, преструваше се, че животът е сладък, чудеше се как да свърже двата края и давеше мъката в алкохол. Дръпна от пурата и известно време пресмята наум колко би похарчил, ако си купеше наведнъж всичко, което му душа искаше: изцяло подновен гардероб, хубава кола, стереоуредба, някоя и друга екскурзия… Общата сума се оказа незначителна част от богатството му. Големият въпрос беше: каква кола? Нещо като за успял човек, но не твърде грандоманско.
Разбира се, щеше да му трябва и нов адрес. Струваше си да се огледа из Джорджтаун за някоя живописна старинна къща. Чувал бе, че някои от тях вървели по шест милиона, но на него не му трябваше чак такава. Сигурен беше, че ще намери нещо сносно и за под милион.
Милион тук, милион там…
Сети се за Ребека, макар да се опитваше да не мисли за нея. През последните четири години тя беше единственият човек, с когото споделяше всичко. Сега нямаше дори с кого да поговори. Раздялата им беше едва от пет дни, а междувременно се бяха случили толкова неща, че не му бе останало време да се сеща за нея.
— По дяволите семейство Ван Хорн! — заяви на висок глас той сред гъст облак дим.
Щеше да направи щедро дарение на фондацията „Пиемонт“, която си поставяше за цел запазването на девствения ландшафт на Северна Вирджиния. Щеше да назначи един стажант, който да не се занимава с нищо друго, освен да следи всеки опит за заграбване на земи от страна на БВХГ, да наема после адвокати и да води дела от името на дребните собственици, които още не подозираха, че им е отредено да станат съседи на Бенет Булдозера. Ах, какъв пламенен защитник на природата щеше да излезе от него!
Забрави ги тези хора.
Запали втората пура и се обади на Джона, който бе отишъл в магазина за компютри да изкара няколко часа.
— Запазил съм маса в „Ситронел“, точно в осем — каза му той. По това време „Ситронел“ беше най-нашумелият френски ресторант във Вашингтон.
— Айде бе, как не! — отвърна Джона.
— Сериозно ти говоря. Днес празнувам. Имам нова работа. Ще ти обясня по-късно. Само ела.
— Може ли да доведа приятелка?
— В никакъв случай.
Джона не ходеше никъде без текущото си гадже. Когато станеше време Клей да се изнася, щеше да е сам, а сексуалните завоевания на Джона никак нямаше да му липсват. После Клей се обади на още двама съученици, но и двамата имаха деца и ангажименти и не можеха да се отскубнат.
Пък и една вечеря с Джона сама по себе си беше достатъчно приключение.
12
Мастилото по визитките в джоба на ризата му едва бе изсъхнало. Бяха му ги доставили рано сутринта още топли от печатницата, а на тях пишеше: РОДНИ ОЛБРИТЪН, ГЛАВЕН СТАЖАНТ, АДВОКАТСКА ФИРМА „ДЖ. КЛЕЙ КАРТЪР II“. Главен стажант! Сякаш във фирмата имаше цял отдел стажанти, всичките под негово ръководство. Засега нямаше нищо такова, но при скоростта, с която се развиваха нещата, нищо чудно един ден и това да станеше.
Дори да му бе останало време да си купи нов костюм, едва ли щеше да го облече при изпълнение на първата си задача. Старата му работна униформа — синьо сако, разхлабена вратовръзка, избелели джинси и охлузени военни ботуши — му се стори по-подходяща за случая. Работното му място бяха улиците на Вашингтон и той трябваше да изглежда подобаващо. Аделфа Тико също си беше на работното място, вперила невиждащ поглед в стената от видео монитори пред себе си.
Синът й беше мъртъв от десет дни.
Тя погледна Родни и му посочи тетрадката, където се разписваха всички посетители. Той извади една от новите си визитки и се представи.
— Работя за един адвокат в Централен Вашингтон — обясни главният стажант.
— Браво на теб — отвърна тихо тя, без да погледне картичката.
— Бих желал да поговорим две минути.
— За какво?
— За вашия син Рамон.
— Какво има да говорим за него?
— Знам известни обстоятелства около смъртта му, за които вие не подозирате.
— Тази тема не е сред любимите ми.
— Разбирам и наистина съжалявам, че отново трябва да я повдигна. Но това, което имам да ви кажа, ще ви хареса, а и няма да ви отнема много време.