Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Чу се затръшване на врата на кола и Клей временно прекъсна фантазирането. Брокерът бе пристигнал.
Списъкът на жертвите, съставен от Пейс, наброяваше седем. Седем убити, за които знаеше. Седем, които той и неговите агенти бяха успели да регистрират. Тарванът беше изтеглен от употреба преди осемнайсет дни, а данните на компанията показваха, че каквото и да беше онова в него, което подтикваше пациентите към убийство, то обикновено преставаше да действа около десетия ден. Списъкът беше съставен хронологически и в него Рамон Тико беше номер шест.
Номер едно беше студент от университета „Джордж Уошингтън“, който привлякъл вниманието на мъж с пистолет точно в момента, когато излизал от кафенето „Старбъкс“ на Уисконсин Авеню в Бетесда. Студентът бил родом от градчето Блуфийлд, Западна Вирджиния. Клей стигна дотам за рекордното време от пет часа; караше, без да бърза специално, по-скоро като състезател, излязъл на разходка из долината Шенандоа. Следвайки точно указанията на Пейс, той намери дома на родителите — доста окаяна дървена къщурка недалеч от центъра. Спря колата в отбивката пред гаража им и си каза на глас:
— Не мога да повярвам, че съм способен на това!
Две неща го мотивираха да слезе от колата. Първо: нямаше избор. И второ: мисълта за петнайсетте милиона долара — за цялата сума, не една или две трети от нея, а цялата.
Беше облечен спортно, остави куфарчето си в колата. Майката беше вкъщи, но бащата беше още на работа. Тя го пусна да влезе с голяма доза неохота, но после му предложи чай с лед и курабийки. Клей седна и зачака на дивана в дневната, заобиколен от снимки на загиналия син. Завесите бяха спуснати. Къщата беше в безпорядък. Какво правя тук? — запита се той.
Тя му заразправя за сина си, а Клей внимателно попиваше всяка дума.
Бащата работеше като застрахователен агент, фирмата му беше на няколко преки и той се прибра, преди още да се е разтопил ледът в чая. Клей им изложи ситуацията, доколкото беше възможно. Отначало зададоха няколко предпазливи въпроса: Колко други жертви има? Защо да не се обърнат към властите? Не трябва ли да се даде публичност на случая? Клей отговаряше, без да му мигне окото; Пейс го беше подготвил добре.
Като всички останали жертви, и те имаха избор: да изпаднат в гняв, да започнат да ровят и да си търсят правата, да настояват за справедливост или тихомълком да приберат парите. Сумата от пет милиона отначало сякаш не им направи впечатление или ако им бе направила, те умело го прикриха. Тактиката им, поне на първо време, беше да дадат воля на гнева си, да се правят, че парите не ги интересуват. Но със свечеряването започнаха да стават разумни.
— Ако не ми кажете името на компанията, не мога да приема парите — заяви по едно време бащата.
— И аз не знам истинското й име — отвърна Клей.
Редуваха се сълзи и заплахи, любов и омраза, всеопрощение и жажда за мъст, почти цялата гама от емоции, докато слънцето залезе и навън мръкна. Те току-що бяха погребали най-малкия си син и болката им беше неизмерима и вцепеняваща. Мразеха Клей, задето се бе набъркал в живота им, и едновременно с това му благодариха многословно за загрижеността. Инстинктивно се съмняваха в него, преуспелия вашингтонски адвокат, и в същото време го поканиха на вечеря, на каквото дал господ.
Тя започна точно в шест. Четири госпожи от местната църква домъкнаха достатъчно храна за цяла седмица. Клей им бе представен като приятел от Вашингтон и незабавно бе подложен на кръстосан разпит от четирите. На въпросите им можеше да завиди всеки кален в битки съдебен обвинител.
Най-после четирите дами си тръгнаха. След вечеря, с идването на нощта, Клей отново започна да ги притиска. Предлагаше им единствената възможна сделка и настояваше да решават бързо. Минаваше десет, когато започнаха да подписват документите.
Случай номер три се оказа най-трудният. Жертвата беше седемнайсетгодишна проститутка, която от малка работела по улиците. Полицията беше на мнение, че някога може да е имала делови взаимоотношения с убиеца си, но това далеч не беше достатъчен мотив за убийство. Извършителят я бе застрелял пред фоайето на един хотел в присъствието на трима свидетели.