Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Тя се огледа. В другия край на помещението до някаква врата дремеше още един униформен пазач.
— След двайсет минути излизам в почивка. Чакай ме в кафето на горния етаж.
Докато се отдалечаваше по посока към изхода, Родни си каза, че наистина заслужава всеки цент от тлъстата си нова заплата. Ако бял мъж се бе обърнал към Аделфа Тико по такъв деликатен въпрос, сигурно още щеше да мънка, да хапе устни и да пристъпва от крак на крак, защото тя нямаше да му се остави току-така. Нямаше да му се довери, нямаше дори да го изслуша, поне в началото.
Ала Родни беше умен и ловък, и чернокож, а на Аделфа й се говореше с някого.
Досието на Рамон Тико, събрано от Макс Пейс, беше кратко, но изчерпателно; в живота му нямаше нищо особено за научаване. Предполагаемият му баща така и не бе намерил сили да се ожени за майка му. Той се казваше Лион Тийс и излежаваше трийсетгодишна присъда в Пенсилвания за въоръжен грабеж и опит за убийство. По всичко личеше, че с Аделфа се бяха събрали навремето колкото да създадат две деца — Рамон и по-малкия му брат Майкъл. Не след дълго се бе родило и трето братче — от баща, за когото Аделфа се бе омъжила и впоследствие развела. Понастоящем беше необвързана и се опитваше да издържа, в допълнение към двамата си живи синове, две малки племенници, дъщери на сестра й, която също беше в затвора за пласиране на крек.
Аделфа изкарваше 21 000 долара годишно като пазач в частна охранителна фирма, отговаряща за административни сгради с ниска степен на застрашеност на територията на Вашингтон. От жилищния си комплекс в североизточните покрайнини всеки ден пътуваше за работа с метрото. Нямаше кола, нито шофьорска книжка. Притежаваше чекова сметка с много ниско салдо, както и две кредитни карти, които само й създаваха неприятности и проваляха всичките й опити да пести. Нямаше полицейско досие. Единственото нещо, което я занимаваше извън работата и децата, беше членството й в едно религиозно дружество недалеч от дома й.
Тъй като и двамата бяха кореняци жители на Вашингтон, няколко минути се забавляваха, разменяйки спомени и историйки от миналото. Ти къде си ходил на училище? Откъде са родителите ти? Откриха някакви далечни общи познати. Аделфа бавно отпиваше от диетичната кола, а Родни си бе поръчал черно кафе. Барчето беше пълно с дребни чиновници, които оживено дърдореха за какво ли не, освен за затъпяващата работа, която бяха сложени да вършат.
— Каза, че искаш да говорим за сина ми — подсети го тя, след като няколко минути се залисваха с общи приказки. Гласът й беше тих и плътен, но напрегнат; личеше си, че страда.
Родни се размърда неловко на стола и се наведе напред.
— Точно така. Още веднъж, много съжалявам, че ви напомням за всичко това. Аз също имам деца. Мога да си представя какво изпитвате.
— Тук си прав.
— Работя при един вашингтонски адвокат, млад човек, но твърде способен. Напипал е нещо, което може да ви донесе много пари.
При споменаването на многото пари дори окото й не трепна.
Родни продължаваше да нарежда:
— Младежът, който уби Рамон, току-що бил изписан от клиника за лечение на наркомани, където го държали под ключ почти четири месеца. Бил наркоман, уличен гамен, без шанс в живота. По време на лечението му давали различни медикаменти. Ние смятаме, че едно от лекарствата го е накарало да превърти до такава степен, че да има нужда да гръмне някого наслуки.
— Значи не е било спречкване с пласьор на дрога?
— Не, в никакъв случай.
Очите й се навлажниха, погледът й започна да блуждае; Родни си каза, че жената всеки миг ще изпадне в нервна криза. Но тя се опомни, погледна го и запита:
— Много пари, казваш. Колко много?
— Повече от един милион долара. — Родни многократно бе репетирал тази фраза от страх, че самият той ще се разтрепери при споменаване на сумата, и сега, докато я казваше, лицето му не потрепна.
Никаква видима реакция от страна на Аделфа, поне на първо време. Погледът й отново се понесе в пространството.
— Ти май ме будалкаш нещо — каза накрая тя.
— От къде на къде? Та аз дори не ви познавам. За какъв дявол ще тръгна да ви лъжа? Парите са налице, големи пари. Една фармацевтична корпорация ви ги предлага, очаква да ги вземете и да си траете.
— Каква е тази корпорация?
— Вижте какво, няма да ви кажа всичко, което знам. Моята задача е да се срещна с вас, да ви поставя в течение на случая и да ви поканя на среща с мистър Картър, моя началник. Той ще ви обясни останалото.