Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Бял тип, така ли?
— Аха. Ама иначе готин. От пет години работя при него. Ще ви хареса, а особено ще ви допадне това, което ще ви каже.
Сълзите в очите й изчезнаха. Тя вдигна рамене и каза:
— Е, хубаво.
— Кога ви свършва смяната? — запита той.
— В четири и половина.
— Нашият офис е на Кънетикът Авеню, на петнайсет минути оттук. Мистър Картър ще ви очаква. Имате визитката ми.
Тя отново погледна картичката му.
— И още нещо, много важно — прошепна Родни. — Работата ще се уреди само ако си траете. Всичко е тайна. Правете, каквото ви каже мистър Картър, и ще се сдобиете с повече пари, отколкото някога сте мечтали. Но ако се разчуе, няма да получите нищо.
Аделфа кимаше енергично.
— И започнете да си мислите къде ще се преместите.
— Да се местя ли?
— Трябва ви нов дом в друг град, където никой не ви познава и никой не знае, че имате много пари. Хубава къщичка на безопасна улица, където деца карат велосипеди по тротоарите, няма пласьори на дрога, няма улични банди и метални детектори на вратите на училищата. И където няма роднини, които да ви гонят заради парите. Приемете един приятелски съвет от човек, който е имал вашето детство. Преместете се. Напуснете този град. Ако се приберете у дома с толкова много пари, жива ще ви изядат.
Поредната офанзива на Клей срещу персонала на СОЗ му осигури мис Глик, вярната секретарка, която и за миг не се замисли над предложението да получи двойна заплата, както и старата му дружка Полет Тълос. Макар иначе да беше добре осигурена от отсъстващия си съпруг гърка, тя подскочи при възможността да изкарва по 200 000 долара годишно вместо досегашните 40 000. Действията на Клей бяха провокирали две настойчиви телефонни обаждания от Гленда, на които не бе благоволил да отговори, както и цяла поредица остри имейли, поне засега също оставени без последствия. Клей мислено си обеща да се срещне с нея при първа възможност и да й даде някакво що-годе правдоподобно обяснение, задето бе задигнал най-свестните й хора.
Сякаш в противовес на въпросните свестни хора той нае на работа и съквартиранта си Джона, който — макар да нямаше практически опит като юрист и да бе взел чак на петия път изпитите за правоспособност — винаги го изслушваше и подкрепяше. Освен това Клей се надяваше приятелят му да усвои и известни правни умения. Джона беше голямо дрънкало и си падаше по чашката, така че Клей му спести повечето подробности около създаването на новата си фирма. Смяташе постепенно да го посвети в нещата, но отначало да кара полека. Джона си бе договорил заплата от 90 000 долара годишно, което беше по-малко от тази на главния стажант, но във фирмата никой не знаеше колко изкарват останалите. Една счетоводна къща на третия етаж в сградата — също новооснована — се занимаваше със сметките и заплатите.
Клей даде на Джона и Полет същите предпазливи обяснения, както и на Родни: случайно се бил натъкнал на заговор за правене на изследвания с експериментално лекарство, но името на лекарството и името на компанията, провела изследванията, оставали тайна за вечни времена. Той вече бил влязъл във връзка с компанията и постигнал споразумение. Ставало дума за сериозни суми, което изисквало пълна секретност. Вършете си работата и не задавайте въпроси. От нас се иска да създадем една добра фирмичка, да изкараме доста пари и същевременно хубавичко да се позабавляваме.
Е, кой би могъл да откаже на подобно предложение?
Мис Глик посрещна Аделфа Тико като първия клиент, престъпил прага на лъскавия офис (което всъщност си беше истина). Всичко ухаеше на ново — боята по стените, мокетът на пода, италианската кожена гарнитура в приемната Мис Глик поднесе на Аделфа вода в кристална чаша, която никога преди не бе ползвана, след което продължи да подрежда лъскавото си бюро от хром и стъкло. След това беше ред на Полет. Тя въведе Аделфа в кабинета си за предварителен разговор, който беше нещо повече от лековати женски приказки. Докато двете си бъбреха, Полет водеше бележки за произхода и семейството на Аделфа, макар че Макс Пейс отдавна бе събрал всичките й данни. Освен това Полет намери верните думи на утеха за една скърбяща майка.
Дотук всички бяха чернокожи; Аделфа Тико се чувстваше сред свои.
— Всъщност вие вече познавате мистър Картър — подхвърли Полет, придържайки се към сценария, който бяха разработили заедно с Клей. — Той беше в съдебната зала, както и вие. Съдията го назначи за адвокат на Текила Уотсън, но той отказа да поеме делото. Иначе нямаше да бъде в състояние да ви представлява.