Кралят на исковете

Накрая го приеха, но той си помисли, че от всички клиенти, с които бе преговарял, на тях парите щяха да им повлияят най-слабо. Може би с времето щяха да свикнат с новото си богатство, но засега единственото нещо, което искаха, беше да си върнат дъщерята.

Полет и мис Глик ги изпратиха до асансьорите и ги прегърнаха на сбогуване. Когато вратите се затвориха след тях, двамата родители с мъка преглъщаха сълзите си.

Клей и малкият му екип се събраха в заседателната зала, където помълчаха известно време, благодарни, че поне в обозримото бъдеще няма да се разправят повече с разплакани вдовици и опечалени родители. За случая бе изстудено някакво много скъпо шампанско и Клей започна да налива чашите. Мис Глик отказа, понеже по принцип не пиеше, но освен нея други въздържатели във фирмата нямаше. Най-жадни от всички бяха Полет и Джона. Родни си падаше по светла бира, но сега се присъедини към останалите.

На втората бутилка Клей стана да държи реч.

— Имам да направя няколко служебни съобщения — обяви той, като почука по чашата си. — Първо, случаят „Тиленол“ е успешно приключен. Моите поздравления и благодарности към всички вас. — Той използваше „Тиленол“ за кодово название, тъй като за тарвана не знаеха дори най-близките му сътрудници, нито пък смяташе за нужно да им съобщава размера на собствения си хонорар. За всички беше ясно, че Клей ще получи цяло състояние за услугите си, но колко точно, можеха само да гадаят.

Около масата избухнаха аплодисменти.

— Второ, тази вечер сте канени на вечеря в „Ситронел“. Точно в осем. Можем да останем до късно, понеже утре не сме на работа. Офисът ще бъде затворен.

Още аплодисменти, още шампанско.

— Трето, след две седмици заминаваме за Париж. Всички заедно, като всеки може да си доведе по един приятел, за предпочитане брачния партньор, ако има. На мои разноски. Самолетни билети първа класа, луксозен хотел, всичко, както се полага за една седмица. Изключения не се допускат. Аз съм ви началник и ви заповядвам да пътувате с мен до Париж.

Мис Глик закри уста с две ръце. Всички бяха като зашеметени. Първа се опомни Полет.

— Нямаш предвид Париж, щата Тенеси, надявам се?

— Не, скъпа, истинския Париж.

— Ами ако срещна съпруга си? — запита тя с дяволита усмивка; около масата избухна смях.

— Ти можеш да идеш до Тенеси, ако предпочиташ.

— Имаш много здраве обаче!

Когато говорът й се възвърна, мис Глик каза:

— Ще трябва да си извадя паспорт.

— Формулярите са на бюрото ми. Лично ще се погрижа. Ще стане за по-малко от седмица. Друго?

Заговориха за времето, за френската кухня, съвещаваха се какви дрехи да вземат. Джона започна да дебатира със себе си коя от любовниците си да покани. От всички тях единствено Полет бе ходила до Париж — за медения месец, злополучно прекъснат, когато съпругът й трябвало да замине спешно някъде по работа. Бе се върнала самичка и в туристическа класа, макар натам да бяха пътували в първа.