Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
— Точно — усмихна се Арагас.
Патрулната лодка застана успоредно на „Кралицата“, прожекторът ги заслепи, и след няколко секунди униформени мъже плъзнаха по стълбата, която Хансън бе наредил да спуснат за удобство на посетителите от остров Сентоса. Мъжете бяха въоръжени с ръчни картечници и деветмилиметрови автоматични пистолети. Изглеждаха адски делови.
Арагас кимна на водещия офицер — тип с три нашивки на пагоните и надупчено лице, сякаш са го влачили по черен път — и вдигна брадичка към сандъците.
— Мембука диа! — нареди той.
Мъжът със странното лице пристъпи напред и удари един от сандъците с приклада на оръжието си. Дървото се сцепи и той го разкърти допълнително с ръце. Арагас отиде до сандъка и извади един от познатите тъмносини контейнери на „Слазенгер“. Върна се при Хансън и издърпа вакуумираната капачка. Чу се леко съскане и четири яркожълти топки за тенис изпаднаха от тубата, разпиляха се по палубата на „Кралица Батавия“ и се търкулнаха към парапетите.
— Топки за тенис — каза Арагас. — „Слазенгер Ултра Вис“.
— Какво става, по дяволите? — смая се Хансън, вперил поглед в топките.
— Става най-старото нещо на света, капитан Хансън — заговори Арагас. — Установихме какво точно сте склонен да направите срещу пари. В конкретния случай вие се показахте като човек едновременно корумпиран и интелигентен. А това са два актива, които ще се окажат особено полезни в бъдеще.
— Мислех, че сте ми спретнали капан.
— Капан е американска дума, използват я в техните полицейски сериали, капитан Хансън, но тя няма място в реалния свят. В момента разполагаме с половин дузина официални свидетели, които ще се закълнат, че сте бил заловен в опит да внесете незаконно стока на територията на Сингапур. Фактът, че става дума за тенис топки, е без значение. Престъплението е едно, независимо дали става дума за кокаин или кокосови орехи, за хероин или херинга, за шабу или шотландски понита. Могат да ви осъдят за контрабанда по всяко удобно за мен време… разбирате ли?
Хансън разбираше, че мазното дребно копеленце го е хванало за гушата, а самият той не е в положение да преговаря. Че поминъкът и дори животът му висят на косъм.
Някъде в далечината се чу корабна свирка. Водата се плискаше в корпуса в еднообразен и безспирен ритъм.
— Какво искаш?
— Съдействие.
— Тоест?
— Корабът ти е продаден на нови собственици. Американка и един британски гражданин с аристократичен произход — и двамата млади. Наследили са кораба като част от тръстово споразумение на „Боегарт Шипинг Лайнс“.
Хансън кимна.
— Трябва да ни чакат в Сингапур.
— Да — каза Арагас. — Получих информация, че човек на име Кан проявява подчертан интерес към двамата. Името познато ли ти е?
— Естествено. Като на всеки друг в този бизнес. Говориш за пирата.
— Той не се възприема като пират. С пиратите е лесно да се оправиш. Тях ги мотивира единствено алчността, а алчността се подхранва лесно. Нашият Кан се има за революционер, за идеалист, за родолюбец. Също като онова приятелче господин Бен Ладен или Джаксън Абанг Абдул Рауф вярва, че Бог е на негова страна. Няма нищо по-опасно от истински вярващ, капитан Хансън, запомнете го от мен. С такива хора не можеш да се оправиш, като им дадеш плик с дебела пачка пари. — Арагас млъкна и се обърна към мъжа с трите нашивки. Щракна с пръсти и сержантът даде отсечени заповеди на другите мъже, качили се на „Кралица Батавия“. Заеха се да смъкват сандъците в патрулната лодка.
— Та какво казваше? — подкани го Хансън.
— Кан е водач на организация, която има много дълги пръсти, капитан Хансън. Опита се да отвлече новите собственици в Лондон, а после да ги елиминира в Холандия. Без съмнение ще се опита отново и тук, в Сингапур.
— Защо?
— Защо наистина. Това е въпросът, на който се надявам да намеря отговор.
— И аз трябва да го направя вместо вас?
— Би било добре, капитан Хансън. Интересно ми е с какво са толкова важни тези двама младежи, че да представляват заплаха за човек като Кан.
— И ако открия нещо?
— Ще ми докладвате.
— Как? По радиото ли да го съобщя? Кан следи всички морски честоти. Така си избира кои кораби да нападне. Освен това има шпиони в офисите на всички големи търговски компании. — Махна към мъжете, разтоварващи сандъците. — Бас държа, че има шпиони и сред собствените ви хора.