Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
10.
След час под душа и закуска от яйца, препечени филийки и билков чай — Морис, корабният стюард, отказваше на Кабрило всичко, съдържащо кофеин — Хуан продължаваше да се чувства неспокоен. Трябваше да си легне, но завивката му, пълна с гъши пух, му изглеждаше непривлекателна. Знаеше, че сънят няма да го споходи лесно. След като го прегледа, д-р Хъксли му предписа лекарство, но той отказа да го вземе. Не се наказваше заради смъртта на Джери, но химическото забвение не му се струваше почтено спрямо паметта на приятеля му. Ако мислите за едрия поляк щяха да го държат буден, той беше готов да плати тази цена.
Бяха се върнали на борда на „Орегон“ само три часа по-рано, след като в парагвайската столица се качиха на полет за Бразилия. Първия час прекараха в разговори с екипажа за случилото се и как Джери е пожертвал живота си, за да могат да се измъкнат. За вечерта вече се подготвяше заупокойна служба. В кухнята бяха заети с приготвянето на традиционни полски ястия, включително пирожки, панирани котлети и сладкиш със сирене за десерт.
Обикновено Кабрило водеше тези служби, но сега помоли Майк Троно да го направи.
Излезе от каютата си, за да проведе един бавен оглед на своя кораб, който лежеше на котва пред Сантос. Тропическото слънце загряваше стоманените палуби, но морският бриз го разхлаждаше под тънката ленена риза. Дори и за най-наблюдателните очи „Орегон“ имаше вид на готов за скрап плавателен съд. Боклуци се търкаляха по палубата и там, където боята се лющеше или се беше надигнала, се виждаха толкова много различни цветове и оттенъци, сякаш беше боядисана в камуфлажна окраска. Разположената в средата светла ивица на иранското знаме беше единственият ярък цвят по стария товарен кораб.
Хуан отиде до варел за нафта близо до релинга на кораба, измъкна микрофон със слушалка от джоба си и повика оперативния център. „Орегон“ разполагаше със сигурна вътрешна безжична връзка.
— Здравей — обади се пискливият глас на Линда Рос.
— Здравей — отговори Кабрило. — Направи ми една услуга. Активирай палубно оръдие номер пет.
— Проблем ли има?
— Не, просто правя оглед на старото корито. — Всички знаеха, че когато е разстроен, прави оглед на кораба.
— Готово, Хуан.
Старият петролен варел беше повдигнат безшумно от хидравлична стойка, докато не легна напълно настрани. След това нагоре с цевта се издигна средна картечница М-60, завъртя си и зае позиция, насочена към морето. Той огледа лентата с мунициите. По медта не се виждаха следи от корозия, а оръжието беше добре смазано с оръжейно масло.
— Изглежда добре — обяви той и помоли Линда да я прибере.
После се спусна към машинното отделение — сърцето на неговото творение. Тук беше чисто като в операционна зала. Революционният двигател на „Орегон“ използваше свръхохладени магнити, за да извлича свободните електрони от морската вода в система, известна като магнито-хидродинамична. Технологията още беше експериментална и никой друг кораб в света не я използваше. Помещението беше доминирано от криогенните помпи, нужни за охлаждане на магнитите до температура триста градуса под нулата. Основните водометни движители бяха разположени по протежението на „Орегон“ и имаха диаметъра на влакова цистерна. В тях бяха затворени витла с варираща геометрия, импелери, и ако не бяха скрити в утробата на стар товарен кораб, биха могли да бъдат атракцията на всеки музей за модерно изкуство. Когато водата преминаваше през тях, цялото пространство вибрираше от невъобразима мощ.
„Орегон“ можеше да развива скорости, нечувани за кораб с неговите размери, и да спира като спортен автомобил. Със своите мощни, разположени напряко маневрени помпи и дюзи той можеше да се завърти на място.
Хуан продължи да крачи бавно из кораба без някаква ясна мисъл в главата.
Обикновено коридорите и работните помещения бяха изпълнени с оживени разговори и закачки, но не и днес. Мъжете и жените в Корпорацията изпълняваха унило своите задължения — знаеха, че един от тях вече го няма. Хуан не усети някакво обвинение от страна на екипажа и това започна да облекчава бремето му. Нямаше обвинения, защото всички чувстваха известна отговорност. Те бяха екип и споделяха и победите, и пораженията.
Кабрило прекара около пет минути в съзерцание на един малък Дега, закачен в коридора, близо до каютите на екипажа. Непряко осветената картина изобразяваше балерина, която връзваше балетната си пантофка. Според него Дега бе уловил светлината, невинността и красотата по-добре от всеки друг. Това, че можеше да оцени красотата на шедьовъра на Дега и грозната функционалност на картечницата, беше ирония, но естетиката се явяваше под най-различни форми.