Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Не съди толкова строго убийците — каза Ру. — И ние сме такива, забрави ли? — Той се прозя. — Може би ти трябваше да държиш камата; смъртта на онзи бандит въобще не ме засяга, но все още си спомням как прободох Стефан. Бях полудял от омраза към него.
— Мисля, че не трябва да го обсъждаме много. — Ерик въздъхна. — Ние сме извън закона и трябва да се опитаме да се доберем до Островите на залеза. Има някакви документи, които трябва да взема от кафенето на Барет. Смятам да отида там и после незабавно да хвана кораб, отиващ на запад.
— Какви документи? Нищо не си ми казвал.
— Е, документи може би е голяма дума. Баща ми е оставил нещо за мен при един нотариус в сградата, където се намира кафенето на Барет.
Звукът от идващ фургон накара двамата приятели да скочат. Ру надникна през вратата.
— Или на фермера му е омръзнало да чака на опашката, или се връща от днешния пазар в града, но в колата е цялото семейство и няма да можем да се измъкнем, без да ни забележат.
— Хайде — каза Ерик и се заизкачва по стълбата към сеновала.
Ру го последва и откри, че Ерик търси врата за излизане. Приклекна и каза:
— Стой до стената, докато разпрегнат фургона и се приберат. После ще скочим оттук и ще тръгнем към града. Може да стигнем навреме.
Точно в този момент вратата на обора се отвори широко и детски глас надвика шумното трополене на колелата:
— Тате! Не можах да видя принца.
— Ако не се беше бил със сестра си — намеси се женски глас, — щеше да го видиш как язди покрай нас.
— Тате — чу се гласът на по-голямо момче, — как мислиш, защо кралят провъзгласи за принц Николас вместо Ерланд?
— Това си е работа на краля, не моя — дойде отговорът. Фургонът се изтъркаля в обора, управляван от стопанина. Ерик надзърна зад камарата сено и видя, че фермерът седи на капрата, а по-големият син бута конете назад. Бяха го правили сигурно стотици пъти и Ерик забеляза и оцени лекотата, с която караха конете да правят точно това, което искаха, без да повредят колата или да застрашат живота на пътниците. Разговорът продължи.
— Татко — каза по-големият, — как ще бъде при новия принц?
— Не знам — отвърна фермерът. — Арута управляваше откакто се помня. Даже и преди това. Петдесет и три години на трона на Запада. Е, Николас му е син. Казват, че много приличал на баща си, така че може би нещата няма да се променят кой знае колко. — Фургонът спря. — Свали първо Дейви и го остави долу. Искам да изведеш навън Кафявата и да я разходиш, за да мога да видя дали наистина е окуцяла с левия крак, или просто мързелува, както обикновено.
По-големият син направи каквото му казаха, а по-мъничкото момче и сестра му излязоха с майка си. Фермерът се смъкна от капрата, свали няколко чувала зърно и ги нареди до камарата сено.
Когато и вторият кон бе разпрегнат, бащата и синът излязоха от обора и Ерик каза:
— По-хубаво да се омитаме. Ако им трябва допълнително сено за добитъка, след минути момчето ще е тук.
— Все още е светло — оплака се Ру.
— Почти се свечерява. Освен това оборът ще бъде между нас и къщата. Дори да ни видят, ще помислят, че сме пътници, пресичащи полето на път към града.
— Надявам се, че знаеш какво приказваш.
Ерик блъсна вратата, през която вкарваха сеното в сеновала, и погледна надолу.
— Трябва да скочим. Не е високо, Ру, но гледай да не си навехнеш глезена. Не искам да те нося на гръб.
— Добре — каза Ру със зле прикрита загриженост. Погледна към земята и видя, че разстоянието е по-голямо, отколкото си мислеше. — Не можем ли да слезем по стълбата и да се измъкнем незабелязано?
— Долу има само една врата. И пред нея в момента разхождат кобилата.
Вик отвън подсказа на момчетата, че фермерът се връща.
— Мързеливо животно. Защо ли те храня, когато се преструваш, че куцаш само и само да не вършиш работа? — питаше възмутено мъжът. Докато Ерик се готвеше да скочи на земята, се чу и гласът на сина му:
— Харесва ми как куцането минава от предния на задния крак, после от десния на левия. — Смехът му показваше, че искрено се забавлява.
Ерик скочи. Ру увисна на отвора и това му се стори най-дългият и мъчителен момент в живота му. После се пусна, като очакваше да се пльосне на земята и да си счупи и двата крака. Могъщите ръце на Ерик обаче го хванаха през кръста и забавиха падането му, така че той се озова на земята леко като перце. Ру се обърна и прошепна:
— Ама то било лесна работа.
— Чу ли някакъв шум отзад? — долетя гласът на сина на фермера.
Ерик вдигна пръст да мълчат и двамата хукнаха през полето.
Колкото и да бе любопитен големият син, нуждата да се нахранят и напоят животните го залиса. Ерик и Ру тичаха бързо, докато не изминаха половин километър през полето, после продължиха с обикновена крачка.