Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
— Защо сте толкова сигурен?
— Казах ти вече: опитът и подготовката ми дават достатъчно основание за това. Разбирам, че ти е крайно неприятно да чуеш това, но трябва да го приемеш, иначе само ще се погубиш, опитвайки се да постигнеш невъзможното. Така че по-добре зарежи несполучливите си опити.
— Ами ако не го сторя? — предизвикателно заяви Блейс.
— Тогава най-вероятно работата ще свърши със самоубийство — произнесе равно и спокойно Грег.
— Ясно. — Блейс се надигна от мястото си. — Благодарен съм на Бога за добрината ви към мен, Учителю, а също и за подробното обяснение. Обещавам сериозно да помисля над думите ви.
— Господ да е с теб, Блейс, помни, Той е навсякъде с теб, дори и да не можеш да го разбереш и достигнеш. Върви, в името на Бога!
Блейс кимна и излезе от стаята.
Хенри го чакаше до каруцата, и задържаше с поводи животните, за да не мърдат от местата си.
— Е, поговорихте ли си с Грег? — поинтересува се Хенри.
— Да, чичо — отговори Блейс. И те мълчаливо потеглиха обратно.
Блейс седеше объркан и бе много сърдит на Грег. Този разговор трябваше да се състои много, много по-рано!
— Повече няма да постя, чичо! — изведнъж изстреля той, когато влизаха в двора на фермата.
— Ако знаеш колко се радвам да го чуя, момчето ми! — необикновено топло и сърдечно рече Хенри. — Нищо няма да изгубиш, а ще намериш толкова много! Освен това, ти имаш нас, и знай, че винаги ще бъде така.
Думите на Хенри бяха изпълнени с толкова дълбок емоционален заряд, че направо потресоха Блейс.
— Благодаря ви, чичо — и той погледна Хенри. — Благодаря на Господа за милите ви думи.
Те приближиха къщата. Блейс слезе от каруцата, Хенри го последва и те влязоха заедно вътре. Уил и Джошуа останаха да се оправят с козите и разпрягането им.
— Аз май ще си легна, чичо, ако нямате нищо против — каза Блейс.
— Разбира се — кимна Хенри. — Сега трябва да почиваш и да събираш сили.
Блейс заспа веднага, щом помириса възглавницата — за пръв път през последните две седмици. Но през нощта се събуди и дълго лежа, гледайки в тъмното. Никога досега не бе зарязвал нещо започнато, и не трябваше да допуска изключения.
Целта му щеше да си остане същата — да стане един от Истинските Пазители на Вярата. Щеше да продължи да живее така, все едно че наистина Бог направляваше целия му живот. „Да, Той и аз — ръка за ръка“ — мислеше си Блейс.
Глава 15
На следващото утро Блейс се пробуди доста късно. Къщата беше тиха и празна. Първото, което му хрумна бе, че е проспал закуската и прибирането на масата — навярно Хенри и момчетата вече бяха излезли по работа. Но после се сети — та днес е денят за църква! Явно бяха решили да не го будят и са тръгнали без него.
Той се опита да стане от леглото и се учуди колко трудна работа е това. Но в следващия момент се насили и си облече всекидневните дрехи — вече беше твърде закъснял за църква, и отиде в голямата стая. Масата беше сложена за един, а гърнето с кашата — оставено близо до огъня, за да не изстива. Момчето видя също, че на масата имаше и бележка:
„Реших, че по-добре ще бъде днес да си почиваш, затова не те събудихме за църква. Ще отидеш следващата седмица.