Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Блейс се качи в кабината, Джошуа затвори вратичката откъм него, чичо Хенри плесна с поводите и те потеглиха към пътя.
— Чичо — попита момчето, — а защо ще ходим при Грег?
— Смятам, че трябва да поговориш с него — отвърна Хенри. — Мисля, че сега е тъкмо подходящият момент.
Блейс се губеше в догадки какво би могло да наведе чичо му на подобна мисъл, и размишлявайки върху това, не забеляза как стигнаха до къщата на Грег. Той отвори вратичката, а през това време Хенри успя да заобиколи каруцата и да го подхване за лакътя, после го подкрепяше докато вървяха към къщата. Чичо му отвори вратата и като погледна вътре, викна.
— Хей, Грег!
— В гостната съм, Хенри — откликна Учителят.
— Докарах Блейс. — Хенри отново подхвана подмишка Блейс и го поведе към стаята, в която много отдавна момчето беше разговаряло с Грег.
— Ще ви оставя насаме — каза Хенри на Грег, — а аз ще почакам навън.
— Бог да ви благослови за помощта ви, Хенри. — Грег бе седнал на любимото си кресло, което му позволяваше да разположи сгърченото си от артрита тяло по възможно най-удобния начин. Той махна с ръка на Блейс да седне в отсрещното кресло.
— Искали сте да ме видите, Грег? — попита Блейс.
— Мисля, че последния път, когато се видяхме, не ти казах, че преди да стана свещеник, учих за психотерапевт, завърших курса и даже практикувах известно време. Но след това почувствах, че Бог ме призова и го последвах. Посещавал ли си някога психотерапевт?
— Да — отговори Блейс, — точно преди да дойда тук. Езекил доведе един човек, казваше се… — Паметта му услужливо сработи — Джеймс Селфорд. Та той каза, че е от вашия край, от тази планета, и че познава Хенри, а мисля, че беше и приятел на Езекил. Езекил го покани, за да е сигурен, че ще успея да се адаптирам на Асоциация.
— Джеймс Селфорд ли? — учуди се Грег. — Я виж ти — момчето станало психотерапевт! За да станеш истински психотерапевт обаче, трябва да напуснеш квакерите и Дружествените планети. Тук никога не са достигали средствата за изграждането на клиники и училища, в които да се провежда обучение на високо ниво. И какво ти каза той на теб?
— Смяташе, че няма да имам никакъв проблем с адаптацията, предвид избрания от мен начин на живот.
— Ясно. — Грег помълча, а после продължи. — Струва ми се, че си наясно какво е психотерапевт и с какво се занимава той. Лично аз, като психотерапевт, а не като Учител, съм длъжен да ти кажа следното: Хенри, Родерик, а и самият аз, мислим, че си прекрачил границата, опитвайки се да достигнеш и разбереш Бога…
Той млъкна и поклати глава.
— Ти изглежда си очаквал Той да ти се яви лично… Това е причината да не можеш нито да го видиш, нито да го разбереш.
Гласът на Грег бе приятелски, но в него имаше нотка на съжаление.
— Не разбирам само защо чак сега ми го казвате? — сви рамене Блейс. — Ако това е истината, защо не ми я казахте веднага?
— Страхувам се, че много съм се лъгал в теб — въздъхна Грег. — Просто тогава си мислех, че няма да ме разбереш. Сега не мисля така, пък и ти си вече достатъчно голям. Търсейки неуморно Бога, си успял до го разбереш донякъде, именно това ме убеди, че ти винаги постигаш каквото си си наумил. А ние знаем за теб много повече, отколкото предполагаш.
Той отново замълча, гледайки проницателно Блейс.
— Езекил изпрати няколко доста подробни писма на Хенри — продължи той. — Хенри ги показа отначало на мен, а наскоро и на Родерик. В писмата се разказваше за срещата ти със Селфорд и какво е казал той на Езекил за теб, опирайки се на собствения си опит като психотерапевт. Аз бих ти казал същите неща. Ти никога няма да успееш в опитите си да достигнеш Бога, просто защото за теб това е невъзможно.
— Защо пък да е невъзможно точно за мен? — възмути се Блейс. Неговото безразличие към всичко изведнъж се изпари и той внимателно се заслуша в думите на Учителя.
— Доколкото си спомням, ти рядко си виждал майка си, докато си бил малък, нали? — уточни Грег.
— Да.
— Като всяко друго дете, и ти си бил под силното влияние на майка си. И затова си усвоил много от нейните навици, мисли и всичко това, което я прави такава, каквато е. А тя е екзотичка — по рождение и възпитание.
— Искате да кажете, че у мен все още има нещо екзотично и то определя моят начин на живот? — попита Блейс.
— Да, страхувам се, че това никога няма да те напусне — отговори Грег. — Това, което човек усвоява през ранното си детство, остава за цял живот. Ти си наследил това от майка си — когато детински си я обожавал, а именно — свойствения на екзотиците скептицизъм. Всички други чувства и най-вече неприязненото ти отношение към света, което си изградил по-късно у себе си, са само лустро. Този рано насаден скептицизъм е в основата на всичко, и винаги ще е препъникамък по пътя ти към Вярата. Именно той никога няма да ти позволи да станеш Истински Пазител на Вярата.