Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
— Трябва да си лягам — каза Джехане. — Дори и само за да дам възможност на Велас да поспи.
Алвар се огледа и видя стария й слуга, застанал уморено недалеч от тях, там, където светлината на огъня едва достигаше.
Лагерът беше утихнал — хората бяха легнали да спят. Лекарката погледна Родриго.
— Казахте, че сутринта ще пратите хора в Орвила да погребат мъртвите. Аз ще тръгна с тях — да направя каквото мога за живите — после с Велас ще поемем по своя път.
Алвар видя стария слуга да посочва на Джехане леглото, което й беше приготвил, и тя се запъти нататък. Алвар я изпроводи с тромав поклон, който тя не видя, и тръгна в обратна посока, към Мартин и Лудус, които спяха, загърнати в чуловете си.
Легна, но сънят не идваше. Твърде много и противоречиви мисли се тълпяха в главата му. Спомни си гордостта в гласа на майка си, когато разказваше за първото си поклонение. Беше отишла да моли за застъпничеството на Блажената Васка, когато синът й реши да напусне дома си и да поеме по трудния път на воина. Той помнеше разказа й как на колене и лакти е изминала последната част от пътя по камънаците, за да целуне краката на статуята на кралицата пред гробницата.
Животни, които трябва да бъдат преследвани и изтрити от лицето на земята.
Тази нощ той за пръв път беше убил човек. Добър удар от седлото, разсякъл ключицата на бягащия мъж. Движение, което беше упражнявал толкова пъти, с приятели и сам, най-напред като момче под погледа на баща си, после с хлевоустите помощник-офицери на тренировъчната площадка в Естерен. Съвсем същото движение, нищо по-различно. И мъжът рухна на земята окървавен и повече не помръдна.
Човешките дела са като стъпки в пустинята.
Тази нощ той си беше спечелил прекрасен кон и много по-добро оръжие от досегашното. Щеше да има и още, Това означаваше начало на богатството, на почестите, може би постоянно място в отряда на Родриго Белмонте. Беше заслужил одобрението и смеха на човека, който сега наистина можеше да стане неговият Капитан.
Нищо под луните не е вечно.
Беше клечал до огъня насред тъмната равнина и се беше вслушвал в думите на един ашарит и една киндатка, по-красива и по-умна от всички жени, които беше срещал. И на самия сер Родриго, докато обсъждаше с тях миналото и бъдещето на полуострова.
Решението, което взе, му се удаде по-лесно, отколкото би могъл да си представи. Докато лежеше с отворени очи и се вглеждаше в звездите, помъдрял за няколко часа, той почувства, че ще му позволят да го направи. Едва тогава мислите му се успокоиха, сякаш взетото решение беше ключ към съня, и той се унесе. Насън видя Силвенес, който никога не беше виждал наяве, видя Ал-Фонтина в славните дни на Халифата, отминали още преди да се роди.
Дори и слънцето залязва.
ВТОРА ЧАСТ
Глава 5
— Ще си имаме неприятности — подметна Диего от вратата на конюшнята. Навън ръмеше ситен дъжд.
— Какви? — Майка му го погледна през рамо и се изправи.
— Не знам. Идат много мъже.
— Къде е Фернан?
— Готви се да ги посрещне заедно с останалите. Вече го предупредих.
След като беше казал, каквото имаше за казване, Диего се обърна да си върви.
— Чакай! — викна майка му след него. — Къде е баща ти?
Диего я погледна с изпепеляващ поглед.
— Откъде мога да знам? Предполагам, че е тръгнал за Естерен, ако вече не е тук. Досега трябва да са събрали париаса.
— Не ми говори с този тон! — ядоса се майка му. Усещаше кога я правят на глупачка. — Случва се и да знаеш Диего!
— Тогава ти казвам — отвърна синът й. — Трябва да бягам, майко. Фернан има нужда от мене. Каза да залостим портите и да изкараме всички на стената.
Той й се усмихна с познатата мимолетна, убийствена усмивка — усмивката на баща му, която я караше да се чувства безпомощна — и изчезна.
„Доживях синовете ми да ми нареждат какво да правя!“ — помисли си Миранда Белмонте д’Алведа. Още едно напомняне за неумолимия ход на времето, към който трябваше да се приспособява. Странно нещо, още не се чувстваше толкова стара, та да го приеме. Погледна изплашения коняр, който се суетеше около кобилата.
— Аз ще се оправя сама. Чу го какво каза. Кажи на Дарио да изкара всички на стената, и жените също. Вземете всички оръжия, които намерите. Запалете огъня в кухнята — ако това е нападение, ще ни трябва вряла вода.