Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
въпрос. Едни казвали, че било главата на котка, други на петел, коза или демон, който бил неописуемо
ужасен.
Рение дьо Ларшан признал, че наистина имало глава. Гийом Дарбле казал, че тя е на брадат мъж.
Хуго дьо Пиро изтърсил, че имала четири крака. След това Гийом размислил и казал, че е била на красива
жена. Идолът имал ту едно, ту две, ту три лица. Имал брада, бил плешив, бил сребърен, бил дървен, бил
главата на Иоан Кръстител, на св. Урсула, на Хуго дьо Пейен, на девица; била голяма, била малка, имала
гладка кожа, имала циреи, била булото на Вероника, била картина – всичко, което човек може да си
представи! Но Филип нямал полза от това. Той отлично знаел за какво става дума. Искал само да разбере
къде се намира то.
Все пак имало един постоянен елемент. Всички рицари, които наистина знаели за какво става дума,
при разпитите единодушно наричали главата “Бафомет”.
ШИФЪРЪТ НА БАФОМЕТ
До този момент свитъците от Мартво море са най-полезният източник на сведения за иудейската
култура в предевангелски времена. Сред най-важните текстове от ръкописите е Медният свитък, който
изброява и посочва местонахожденията на съкровищата в Иерусалим и гробницата в долината Кедрон.
Военният свитък разяснява подробно всички военни тактики и стратегии. Специален свитък обяснява
законите и юридическата практика и описва значението на Съвета на дванадесетимата за запазване на
вярата в техните земи. Друг от свитъците съдържа коментар за някои важни личности и събития от онази
епоха. Част от колекцията е и пълната чернова на Книгата на Исая, която със своите 9 метра дължина е най-
дългият свитък и с векове по-стар от всяко друго известно копие на Стария завет.
Освен тези открития друга значима находка от следевангелски времена е направена в Египет две
години преди това. През декември 1945 г. двама братя селяни копаели в гробище близо до град Наг
Хамади и се натъкнали на голяма запечатана делва, в която имало тринадесет подвързани с кожа книги.
Папирусовите листи съдържали най-различни писания на коптски, напълно в гностичната християнска
традиция. Те станали известни като “Библиотеката от Наг Хамади”.
От Коптския музей в Кайро установили, че ръкописите са копия на много по-стари произведения,
написани на гръцки. Всъщност се оказало, че някои от текстовете са много древни, че в тях става дума за
традиции от евангелски времена. Сред петдесет и двата отделни текста с религиозна тематика има и
няколко непознати до този момент евангелия. Те предават събитията доста по-различно, отколкото
включените в Новия завет. Например градовете Содом и Гомор са представени като средища не на злото и
покварата, а на голяма мъдрост и знания. Но най-същественото е, че описват една енпозната реалност,
която създава друга представа за разпятието и действителното естество на отношенията на Иисус и Мария
Магдалина.
През 50-те години в Кумран, където били намерени свитъците от Мъртво море, са разкопани над
1000 гроба. Открит бил голям манастирски комплекс от времето на второто поселище, със съвещателни
зали, гипсови пейки, голямо водохранилище и истински водопроводен лабиринт. В залите на писарите
имало мастилници и остатъци от масите, на които са били поставяни свитъците – някои с дължина над 5
метра.
В Кумран са открити и много библийски ръкописи на Стария завет. Освен Книгата на Исая има и
книги, като Битие, Изход, Второзаконие и Иов. Открити са и коментари върху някои текстове от
юридически документи и хроники. Сред тези древни книги са и най-старите открити досега трудове за
Светото писание – предшестващи всички текстове, от които е преведена традиционната Библия.
Особен интерес представляват библейските коментари, които са подредени така, че да съпоставят
текстовете от Стария завет с исторически събития от тяхното време. Това съпоставяне е най-очевидно в
коментарите на летописците върху Псалмите и книгите на пророци, като Наум, Авакум и Осия. Способът,
който е използван за свързване на писанията от Стария завет с новозаветната епоха, се основавал на
есхатологичните познания – начин на кодирано представяне, при което на традиционни думи и фрази се
придавали специални значения, свързани със съвременното разбиране на нещата. Тези занния можели да
бъдат схванати само от хората, които знаели шифъра.
Есеите били обучавани в този алегоричен шифър, който бил използван в евангелските текстове,