Магьосническа кръв

Тео кимна.

— Мика получи ли останалите оръжия?

— Да. Той също има тренировка с мечове. Мисля, че Джак и Адам са с него в момента.

Ингрид му подаде обратно меча. Казаха си довиждане и отидоха да търсят мечове, с които да тренират.

След като заминаха, Изабел погледна директно към него, нещо, което още не бе сторила тази сутрин, и той видя сенки в очите й — проблем.

— Знаеш ли нещо за битките с мечове?

— Повече от обикновените хора.

Тя му се ухили.

— Значи искаш да си този, който ще ме тренира, а? Не ме поверяваш на Тео?

— Никога.

Тя сви рамене.

— Остави ме да си взема чаша кафе и заминаваме.

Двадесет минути по-късно отидоха в балната зала на Сборището, достатъчно просторно място, за да могат да се движат. Огледала покриваха едната стена и покрит с дърво под лежеше като остров сред червеният, плюшен килим. Томас и Изабел застанаха върху дървото, всеки държеше меч и бяха с лице един към друг. Бяха заменили ужасните остри мечове с тъпи тренировъчни остриета.

— Няма да тренираме като фехтовачи — каза Томас, — тъй като демонът няма да има меч и, ако има, няма да играе по никакви правила. Искам всички добре да усещат оръжието, да се научат да се движат с него по най-ефективен начин.

— Има логика.

— Първото нещо, което трябва да запомниш, е дишането.

Веждите й се повдигнаха.

— Дишане? Вече го правя. Възнамерявам да продължа да го правя още много години.

— Имах предвид дишане по регулиран, фокусиран начин.

— Да съм тази с меча?

— Именно. Дишай така, сякаш медитираш, дълбоко и равномерно. Това ще те запази спокойна и ще ти даде достатъчно кислород за битка.

Тя опита, завъртайки се в кръГс меч в ръка и диша дълбоко, докато се движеше. Затваряйки очи, тя се завъртя на пръстите на босите си крака с естествената грация на танцьор или воин. Само като я гледаше, Томас можеше да каже, че няма нужда да обсъжда с нея втората стъпка — балансът.

Изабел най-сетне спря и отвори очи.

— Това беше доста по-релаксиращо, отколкото би била битката с демона.

— Несъмнено. Добре, сега ще направим един спаринг, за да се запознаем с другите основни концепции, както и за да усетим оръжието.

Тя залюля острието пробно.

— А останалите основни концепции са?

— Тактики и синхронизиране.

Тя скочи и насочи тъпия тренировъчен меч към него.

— Ангард! Но първо си свали ризата, шампионе. Защото, знаеш — тя го стрелна с похотлива усмивка, която го накара да се изкиска, — ще се затоплиш облечен така. Да, точно така. Притеснена съм за комфорта ти.

Тренираха до късния следобед. Изабел бе добра с оръжието и той откри, че много пъти се отбранява пред лицето на изненадващата й агресия.

Начинът, по който тя изглеждаше — лицето и вратът й, блестящи от потта, разширени и тъмни зеници, стиснати устни в абсолютна концентрация, — го караше да изглежда сякаш тренировката бе терапия за нея. Движенията й бяха бързи и хладнокръвни. Това, което понякога й липсваше като сила в горната част на тялото, тя компенсираше с бързина и гъвкавост.