Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Високородни братя • сестра да унизят
и нея за жена на • васал да обрекат?!
Ах, моля ви, Брунхилда, • като добри роднини
тез приказки нелепи • тозчас да прекратиме.“
Царицата отвърна: • „Не мога да престана.
Защо ще се отказвам • на рицар аз от длана,
когато да ни служи • могъл би той с рапира?“
Красивата Кримхилда • се вече разнервира:
„Едно ще трябва все пак • да имате предвид:
подвластен вам не ви е • тоз рицар именит.
Дори е по-достоен • от Гунтер, моя брат —
в представите ви нужен • е истински обрат.
Не е ли доста странно, • че ако е васал
и вам сме подчинени, • не ви е той предал
все още дан, каквато • навярно ви се пада?
У мен с надменността си • пораждате досада.“
„Надменната сте вие“ — • царицата отсече, —
„но ще ми се да видя • дали тук почит вече
оказват вам по-много, • отколкото на мене.“
Изпаднаха и двете • в небивало гневене.
„Ще стане незабавно“ — • Кримхилда се разпали. —
„Мъжа ми щом числите • към другите васали,
то нека всеки воин на • владетелите двама
съзре как преди вас аз • ще вляза първа в храма.
Да видите, че пак съм • от род благопристоен
и че съпругът мой е • от Гунтер по-достоен.
За укор място няма, • това ще стане ясно:
ще ви покажа днес как • уж вашата подвластна
пристъпва пред витязи • в бургундския палат.
Държа по-достолепна • да съм на този свят
от всякоя царица • с корона на главата.“
Ненавист забушува • на двете във сърцата.
Брунхилда отговори: • „Подвластна щом не сте ми,
с придворните си трябва • вий вече отделени
от дамската ми свита • да тръгвате за храма.“
„Добре“ — Кримхилда рече, — • „с отрадност най-голяма!“
Девиците си сетне • призва да се нагиздят.
„Безупречна тук трябва • да бъда — нека видят,
че имате за показ • одежди пребогати.
Словата си Брунхилда • в забрава да отпрати.“
На нейната повеля • се отзоваха лесно
придворните й дами. • Нагиздени чудесно,
застанаха те в свита • от нея възглавена —
от дивната Кримхилда, • разкошно пременена.
Четирийсет и трите • девици тя прикани
с одеждите блестящи, • в Арабия тъкани,
към Рейн да слязат с нея. • Пред храма неспокойни
ги чакаха на Зигфрид • прославените воини.
Присъстващите бяха • немалко удивени:
цариците защо ли • дойдоха разделени,
а не ведно, тъй както • е бивало преди?
Вещаеше това за • юнаците беди.
Брунхилда бе се спряла • пред храмовата порта.
С наслада залюбува • се рицарска кохорта,
красавици придворни • дошла да съзерцава.
Кримхилда приближи се • с девиците тогава.
Сравнена с прелестта на • разкошната й свита,
изглеждала би щерка • на рицар жаловита.
Заможна бе Кримхилда: • царици тридесет
да се премерят с нея • не можеха наглед.
Дори да му се щеше, • не би посмял да каже
човек, че веч видял е • подобни дрехи даже,
с каквито се явиха • девиците й тук.
На гордата Брунхилда • го правеше напук.
Те срещнаха се двете • пред портата на храма.
Стопанката, обзета • от злост необуздана,
разпореди Кримхилда • да я не изпреваря:
„Подвластната да следва • съпругата на царя!“
Кримхилда рече ядно, • наместо да се спре:
„Да бяхте си мълчали, • било би по-добре.
Опозорили вие • сте себе си сама.
Държанка на васала • да е на цар жена!“
„Коя тук е държанка?“ — • царицата се смая.
„Това сте вий самата“ — • Кримхилда назова я. —
„Защото моят Зигфрид • е любил първи вас.
От девството не Гунтер • лишил ви е тогаз.
Каква е тази низост, • какъв е тоз морал?
Защо сте го приели, • щом той е ваш васал?
За ропота досаден • не виждам аз опора.“
Брунхилда вметна: „С Гунтер • държа да поговоря.“
„Това не ме засяга. • Надменност ви подмами,
изкарвайки и мене • подвластна на рода ми.
Помнете, че за жалост • не мога вече аз
да проявявам вярност • и в тайните към вас!“
Перейти на страницу: