Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Райли скочи от леглото и започна да крачи напред-назад пред него.
— Нищо не знаеш — каза тя горчиво. — Доброта? Да бе, аз съм просто човек, който се старае да върши работата си възможно най-добре. И обикновено се проваля напълно.
Тя спря пред него, толкова близо, че можеше да се протегне и да я докосне. Наложи се да стисне с ръце облегалките на стола, за да се спре.
Да се спре да я докосне. Проклятие, искаше да я докосне.
— Разкажи ми — каза вместо това.
— Да бе. Ти си от митичната Атлантида и искаш да чуеш за един ден от живота на социален работник?
— Разкажи ми — повтори той, отваряйки съзнанието си за нея, за да почувства тя, че говори истината. Да усети, че иска да знае всичко за нея.
На лицето й се появи учудено изражение.
— Наистина искаш да знаеш, нали?
— Така е.
Тя направи пауза за момент, а след това се отпусна на килима близо до него и почти в транс разказа събитията от деня си. Докато обясняваше историята на момичето с пистолета, Конлан трябваше да се бори с всяка частица от самоконтрола си, за да й попречи да види гнева му. Искаше да убива. Искаше да разкъсва, съдира, да забие юмрук в стената.
Не направи нито едно от тези неща, а стоеше с маска на спокойствие върху лицето, като отчаяно се опитваше да призове обучението си, обективността си. Как беше възможно тази жена да му влияе толкова много?
Той се вгледа в нея, седяща на пода пред него, а по лицето й се четеше мъка, докато му разказваше за децата, които се е опитала да спаси с всички сили. За деца, които вече имаха собствени деца. Безнадеждната борба срещу мизерията и обществото, което няма време за безпомощните.
Докато тя говореше, а той усещаше емоциите, скрити зад думите й, въпросът в ума му се промени.
Нима беше възможно тази жена да не му влияе толкова много?
Думите й заглъхнаха.
— И точно тогава ти се появи и предполагам знаеш останалото. Може би сега ще ми кажеш кой и какво точно си ти, и защо ме последва до къщата ми? — Тя се огледа наоколо, премигвайки, из стаята, след което се изправи на крака отново бдителна. — И докато сме на въпроса, би могъл да ме уведомиш къде, по дяволите, се намирам.
Той се изправи, бавно, за да не я изплаши.
— Ти ме караш да бъда по-смирен, Райли. Трябва да отвърна на честността ти със същата монета. Аз съм най-висшият сред Воините на Посейдон, заклели се да защитават човешкия род.
Той хвана краищата на ризата си и ги дръпна настрани, за да покаже знака на Посейдон, който носеше. Високо върху дясната страна на гърдите му, където самият Бог на моретата бе прогорил символа на Воините на Посейдон върху плътта на Конлан.
Кръгът, символизиращ всички хора по света, беше пресечен от пирамидата на познанието, предадено им от древните народи. Силуетът на тризъбеца на Посейдон разполовяваше и двете.
— Този знак, който нося, е като свидетелство за клетвата ми. И все пак от това, което разбрах измежду думите на твоя разказ, тази вечер ти заслужаваш да го носиш повече, отколкото аз.
Тя вдигна ръка, сякаш да проследи символа с пръсти. След което я отдръпна назад и се ухили.
— Пак започна да говориш официално — каза тя. — Някак си това ми напомня за майка ми, която ми се кара, когато съм загазила. Райли Елизабет Доусън означаваше, че съм загазила здраво.
— Райли Елизабет — повтори той, вкусвайки звука от думите. — Отива ти. Силни и женствени и двете.
Някак неусетно, той се приближи до нея.
Топлината, излъчваща се от нея, съблазънта в извивките на тялото й, в линията на шията й, го претеглиха. Тя погледна към него, а пламъчетата на тревога в очите й се смениха с разбиране.
Той все още можеше да я усети в себе си. Мислите й, чувствата й.
Искаше да усети себе си в нея.
Конлан повдигна ръце към нейните, придърпвайки я напред. Бавно. Внимателно. Давайки й възможност да го отблъсне. Молейки се да не го направи.
Пристъпи напред, за да я срещне по средата. Опиянен от аромата й. С желанието да зарови лицето си в копринената коса, която беше разбъркана около раменете й.
С желанието да зарови тялото си в топлината й.
В името на Посейдон, нуждаеше се да я докосне отново. Нуждаеше се да я целуне отново.
— Райли — изстена той. — Моля те.
Тя знаеше точно какво има предвид. Той можеше да го види, докато разбирането в очите й се смени с очакване. С нетърпение.