Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Тя повдигна лицето си и нежно докосна устни до неговите. И той бе изгубен.
Изгубен в усещането, в цветовете, искрящи в ума й — в неговия ум — в техните умове. Изгубен в чувството за нейната мекота, притисната срещу неговата твърдост. Целувката се задълбочи. Той я задълбочи. Плъзна езика си в топлината й, в нейната сладка, приветстваща уста и колената му почти се подкосиха, когато тя уви ръце около врата му и го придърпа още по-близо до себе си.
Топлина, цветове и прииждаща нужда. Хванат във водовъртеж, циклон, всеобхващаща, стремителна океанска буря от желание, той пристегна ръцете си около нея и я повдигна, докато краката й не се отлепиха от пода. Гърдите й се триеха в голата му гръд. Той изстена гърлено, в нейното гърло, в пространството останало между устните им.
Тя вдигна крака и ги обви около бедрата му, размърдвайки се, за да се намести по-добре върху тялото му и топлината между краката й изведнъж се озова точно срещу члена му. Невъзможно, но той се втвърди дори повече, сигурен, че ще разцепи панталоните си… ще разкъса ризата й… ще смъкне дънките й. И ще разбере дали цветовете в главата му ще станат толкова ярки, че да избухнат в хиляди звезди, когато нахлуе в нея.
Страстта, погълнала сетивата му, се изстреля в него с гръм.
Или не, по дяволите. Това беше вратата, която се отвори с трясък.
Конлан се завъртя, за да посрещне заплахата, изръмжа и едновременно с това бутна Райли на земята и зад себе си.
Моя. Трябва да я защитя. Моя!
Вен стоеше на вратата с отворена уста, за втори път тази нощ.
— Ъ-ъ, да. Добре. А-а-а, съжалявам, че ви прекъсвам, но Аларик смята, че се нуждаеш от почивка, а ти, ами, ти излъчваш сексуални вибрации, които са толкова поразяващо силни, че карат всеки мъж в къщата да се надъ… а-а-а, да се чувства неудобно.
Зад него Райли издаде приглушен звук. Конлан усети вълните от смущение, пулсиращи от нея. Той се опита да възвърне разума си, като си пое дълбоко дъх.
Вен. Моят брат. Не е заплаха.
— Аз… точно така. Почивка — пое още една стабилна, дълбока глътка въздух. Аларик. Тризъбецът. — Той успя ли да открие местоположението на Тризъбеца?
Вен поклати глава, а веселието беше щамповано на лицето му.
— Не, има нужда да се възстанови от лечението. Но използва няколко неласкателни думи, за да опише как вие, ъ-ъ-ъ, пречите на почивката му.
Конлан можеше да си представи как брат му редактираше думите на Аларик. Ако Райли излъчваше това горещо сексуално желание към всеки воин в къщата… и към жреца, който бе дал обет за въздържание… е, по дяволите. По дяволите.
— Взех си бележка — каза той, все още дишайки тежко. — Райли също се нуждае от почивка.
Изчака брат му да схване намека и да си тръгне, но Вен не си падаше особено по тактичността.
— Няма ли да ни представиш, братко? — Вен стоеше там, без да помръдне и му се хилеше като идиот.
Конлан отвори уста, за да го смъмри, но Райли го изненада, като пристъпи иззад гърба му.
— Виж, Тарзан, може и да съм смутена, но не е като да трябва да ме защитаваш от собствения си брат, нали?
Тя тръгна към Вен, който избухна в смях при споменаването на „Тарзан“. Стигна до него, с изправени рамене, сякаш опитвайки се да изглежда равнодушна.
— Аз съм Райли.
Когато тя подаде ръка на брат му, Конлан неволно направи крачка напред и ниско в гърлото му се зароди ръмжене, преди да успее да се спре.
Той рязко вдигна глава и се вгледа във Вен, шокиран от собствената си реакция. От вида на изражението му стана ясно, че е шокирал и брат си.
Конлан заби пръсти в бедрата си, борейки се за контрол. Какво му ставаше?
С предпазливо изражение Вен отмести поглед от Конлан, пое ръката на Райли и нежно я разтърси.
— Можеш да ме наричаш Вен — след това направи нещо, което изненада Конлан дяволски много. Той се поклони ниско, извади кинжалите си от ножниците им с плавно движение и ги кръстоса върху гърдите си. — Моите услуги и чест са на ваше разположение, лейди Съншайн, заради това че защитихте моя брат и принц.
Райли рязко обърна глава и се взря в Конлан с ужас в очите.
— Принц? Той принц ли каза?
Вен се изправи.
— Упс. Мислех, че си й казал, Конлан, след като ще я водим вкъщи, за да я изучаваме.
Блясъкът от емоциите на Райли се изостри, а след това изчезна внезапно от главата на Конлан. Тя сви ръце в юмруци върху бедрата си.