Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Да, Марк е прав, каза си кисело тя. Наистина имаш нужда от психиатричен преглед.
Тя се върна обратно по моста. Когато го прекоси наполовина, се усети, че се размотава, вкопчена в надеждата, че все още някой може да я потупа по рамото, да я прибере като изгубено дете и да й даде ключа, от който се нуждаеше. Идиотка. Ускори крачка и се зачуди откъде може да хване трамвай, за да се върне обратно в града.
Когато слезе от моста, забеляза черна лимузина „Алфа Ромео“, паркирала до бордюра с работещ двигател. Един мъж слезе от пътническата седалка и тръгна към нея.
— Абигейл Кормак? — Имаше акцент, който вероятно не беше италиански. По-гърлен говор. Носеше черно поло и черни джинси, върху тях дълго черно кожено палто и черни ръкавици.
Изведнъж осъзна колко глупава е била. Съобщението гласеше „Мога да помогна“ и тя бе повярвала, защото се чувстваше отчаяна. Обаче хората, които искат да ти помогнат, не ти изпращат загадъчни съобщения, на които не можеш да отговориш, нито те влачат из половин Европа, за да търсиш някакви неясни работи.
Обхвана я ужас. Направи се, че не е чула, завъртя се на токове и бързо тръгна обратно по моста. Светлините, които проблясваха върху водата, изглеждаха страшно далеч.
Но не беше достатъчно бърза. Шляпането на тичащи крака преодоля разстоянието, преди дори да е успяла да погледне назад. Черна ръка я обгърна, заковавайки ръцете й; другата я стисна за гърлото.
В ухото й гласът каза:
— Ако се дърпаш, ще те убия.
14.
Италия — лятото и есента на 312 г.
Ето че станаха четирима.
Галерий умря миналата година — почина от конфузна смърт, която Константин положи големи усилия да разгласи. Вътрешностите му изгниха от вътре навън; тумор растеше в гениталиите му, докато не доби вид, както разказват, на мъж в постоянна възбуда. Червеи се развъдиха в тялото му и ако неговите прислужници бяха сложили парче месо на раната му, щяха да го махнат бъкащо от личинки. Християните бяха възхитени.
Човекът, който наследи Галерий, беше Лициний — селянин войник с обикновено лице и изродено въображение, който веднага се зае да махне младшия съимператор на Галерий Дая. От двореца си в Трир Константин изпращаше и на двамата неискрени окуражителни писма; от време на време, когато изглеждаше, че едната или другата страна ще надделее, някоя дискретна пратка злато възстановяваше равновесието. Колкото по-дълго продължават да се бият, казваше той, толкова по-малка е вероятността да обърнат поглед на запад.
Защото Константин имаше свои собствени битки. Брачният му съюз с Фауста не беше родил нито деца, нито мир с нейното семейство от узурпатори. Константин може да чака за деца, в края на краищата вече има наследник в лицето на Крисп, но не и за мир. Миналата година старият Максимиан се опита да обърне армията му срещу него самия. Константин прости на тъст си; Максимиан показа благодарността си, като се опита да го прободе, докато спи, но планът беше разкрит. Тогава Константин изгуби търпение и предложи на тъста си да изпие отрова. Обаче Максентий, неговият шурей, още е окупирал Рим и цяла Италия — непризнат и неразкаян. След смъртта на Галерий Константин може да си позволи да насочи вниманието си на юг.
Жреците казват да не ходим. Те извършиха всички процедури както трябва: убиха животните по предписания начин, извадиха органите, провериха доказателствата. Червата твърдяха, че е лошо време за кампания. Константин попита: какво знаят мъртвите животни за войната? Основната част от армията на Максентий е във Верона, на североизточната граница, в очакване на нападение от Лициний. Една атака от северозапад ще го завари неподготвен.
— Покажете ми къде го има това в червата? — нарежда Константин.
— Моят брат винаги прави това, което препоръчват гадателите — отбелязва Фауста.
Трудно е да се определи дали това е укор или съвет. Пет години след сватбата зрелостта на юношеството е започнала да се втвърдява като праскова, оставена на слънце. Когато баща й организира убийството на Константин, тя дойде в спалнята на съпруга си, за да го предупреди. Сега ще нападнем брат й — а тези очи с дълги мигли както винаги са празни и невинни.