Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Туристите приключиха с правенето на снимки и бавно поеха към следващата си порция история. Аби стоеше там като последното момиче край дансинга, което отчаяно се надява да се появи някой кавалер и да го спаси. Никой не се обърна, никой не дойде.
Тя заобиколи арката, за да се увери, че не е пропуснала някого. Провери телефона си за съобщения. За стотен път прочете старото съобщение, чудейки се дали не е пропуснала нещо.
„ARCUM TRIUMPHIS INSIGNEM DICAVIT. Петък, 17 ч. Аз мога да помогна.“
Да, правилно беше разбрала. Думите на екрана, съставени от дигитални букви, съвпадаха с онези, изсечени в мрамора на централната арка над главата й. Прочете и останалата част, като използваше превода, който си беше преснимала в Британската библиотека.
По божествено вдъхновение и чрез великия си ум. Да, по малко от двете ще ми дойдат добре, каза си тя. За сетен път погледна часовника си. 5:19.
Няма да дойде, каза си мрачно. Пълното безсмислие на случващото се й се стовари като паве. Руините от миналото й се мръщеха и я хокаха. Какво си беше мислила, като дойде тук само заради анонимното съобщение? Тя протегна ръка и се облегна на един от стълбовете, които предпазваха арката от превозните средства. Изпита усещането, че ако не докосне нещо действително, завинаги ще се зарее из света.
Чуха се още стъпки — пунктуално, като по часовник, приближаваше друга група туристи. Този път екскурзоводът беше възрастен мъж с побелели мустаци, сако от туид и задължителния сигнален чадър. Аби отново се зае да оглежда лицата на хората, които го следваха — юноши, дошли тук на ученическа екскурзия, за които тя беше направо невидима.
— Арката на Константин — започна екскурзоводът. — Издигната през 312 година като паметник на Константиновата победа в сражението край Милвийския мост. Константин бил християнин, а Максентий езичник. След победата на Константин Европа се християнизира.
Учениците се забавляваха със своите телефони и МР3 плеъри. Неколцина правеха снимки. Аби беше като замаяна. Беше й дошла една налудничава мисъл.
— Извинете — обърна се тя към екскурзовода. — Къде е Милвийският мост? Имам предвид, съществува ли още?
Мъжът я изгледа с благодарност за нейния интерес.
— Милвийският мост. Той е тук в Рим, в края на Виа Фламиния, която минава край Вила Боргезе. Много е популярен сред влюбените — добави той, за да впечатли юношите.
— Благодаря.
Аби намери свободно такси срещу спирката на метрото при Колизея. В пет и половина в петъчната вечер движението в Рим беше едно непрекъснато задръстване. Отне им двайсет минути, за да стигнат до Виа Фламиния. Аби седеше на задната седалка вкопчена в дръжката на вратата и гледаше право напред. По предното стъкло започнаха да се стичат дъждовни капки.
Той посвещава тази арка на своята победа. Надписът сочеше арката, но тя самата беше просто символ, знакът бележеше битката, която ознаменуваше. Надеждата й беше смътна, дори Аби разбираше, че е налудничаво отклонение в цялото това гонене на вятъра, но трябваше да опита.
Мостът се издигаше в северния край на Рим, където Тибър се извиваше около един хълм. Тя плати на шофьора и тръгна към мястото. Дървета с дебели стволове се издигаха по протежение на бреговете; вълнички браздяха повърхността на реката, където водата срещаше плитчини. Ако махнеше жилищните сгради и сергиите зад тях, би могла да си представи, че местността е била същата и по времето на Константин — диво място извън чертите на града.
Древните римляни го бяха построили като пътен мост, но модерните им наследници предпочитаха да не поверяват превозните си средства на 2100-годишните му арки. Тя разполагаше с него изцяло, като се изключат неколцината бизнесмени, които се връщаха от работа, и двойката юноши пред нея, които се кикотеха. Докато ги наблюдаваше, те коленичиха пред парапета в края на моста. Момчето извади катинар от джоба си и го заключи на парапета. То каза нещо и момичето го целуна. След това момчето стана и с ръка през рамото на момичето, хвърли ключа през рамото си в реката.
Изпълнена с любопитство, Аби отиде до мястото, където бяха стояли. Перилото беше покрито със стърчащи на различни страни стотици катинари. На някои от тях бяха изрисувани сърца и клетви с черни флумастери: послания на любов, страст, вечна вярност. Доколкото можеше да види, нито едно от тях не беше за нея. Остана вторачена в желязната стена, издигната от катинарите — бариера, която я заключваше навън. Всички тези хора, свързани от тяхната любов, а една самотна жена е застанала там заради казаното в едно анонимно съобщение.