Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Киска прибра свитъка под ризата си.
— Да, лельо. Много ти благодаря. Но кой е той? Къде мога да го намеря?
Агайла махна с ръка, сякаш този въпрос бе маловажен.
— Няма да е доволен, ако ти кажа. Но, ако има някой, който може да се погрижи за теб през тази нощ, това е той. Ще го откриеш някъде между моя магазин и Твърдината на Мок. Но момиче, ако стигне Твърдината преди теб, не влизай след него. Обещай ми!
— Да, лельо. Обещавам — отвърна Киска, прегърна я през врата и вдиша нежното ухание на подправки.
— Чуй ме, дете — предупреди я Агайла и се освободи от прегръдката, — по-късно може би няма да си ми толкова благодарна. Предпочитам да останеш тук. Но по някакъв начин си се замесила във всичко това и не бива да те спирам.
Киска кимна, нагласи ризата, жилетката и пелерината си. Докосна внимателно превръзката около врата си и откри, че болката си бе отишла.
Агайла взе едната й ръка. Киска погледна нагоре и се изненада от начина, по който жената я изучаваше с поглед. Очите й бяха топли, но в тях имаше и твърдост.
— Навън има неща, които ще те смачкат без дори да се замислят. Ако срещнеш един от тези зверове, просто стой неподвижна, сякаш е обикновено диво животно — каза Агайла и прехапа долната си устна. — Би трябвало да те остави на мира.
Сега, когато бе свободна да излезе в нощта, Киска се поколеба за миг. Този вой. Драскането на ноктите по камъните. Страхът отново пропълзя в сърцето й. Тя отвърна със слаб гласец:
— Да, лельо.
— Добре. Сега, преди да тръгнеш, ще ти приготвя някои неща, които да вземеш със себе си — рече Агайла и я поведе към предната част на магазина.
Темпър мъкнеше Кууп на гърба си и ботушите на пивоваря се влачеха по земята, дълбаейки бразди в калта. Една от месестите му ръце беше преметната през врата на Темпър. Другата той стискаше в лявата си ръка, докато в дясната държеше най-големия кухненски нож на Салил. Кууп бе обемист мъж, но Темпър сякаш не усещаше теглото, защото цялото му внимание бе заето с това да гледа улица „Задна“ и да стъпва внимателно сред боклуците, които я задръстваха. Обливаше ги ярка лунна светлина, която се местеше всеки път, когато побеснелите облаци минаваха пред ледения зъркел на луната. Пътят напред изглеждаше открит.
С прегънати колене, Темпър напредваше по уличката. Широкото тяло на Кууп се суркаше в стените от двете им страни. Най-накрая излязоха на улица „Задна“. Темпър спря пред първата врата отдясно: къщата на Сийл.
— Сийл — извика той тихо, но настоятелно. — Сийл. Отвори…
Вой огласи нощта, сякаш бе изтрещял над града като гръмотевица. Темпър загуби равновесие и за малко не изпусна Кууп.
— Гуглата да те вземе!
Темпър изгрухтя от усилието да държи Кууп изправен. Писна му, изпружи крак и ритна. Вратата се отвори с трясък, а касата се сцепи. Темпър се хвърли вътре, пусна Кууп, изправи се и затвори вратата. В каменното огнище в другия край на стаята светеха няколко въглена, но иначе единствената светлина бе лунна и идваше от счупената врата. Темпър видя стол и го повали, за да запречи вратата.
— Не мърдай! — нареди му един глас зад и над него.
Темпър замръзна, застанал с лице към вратата. Вдигна ръцете си.
— Аз съм, Сийл. Темпър.
— Обърни се!
Темпър се обърна и присви очи. Успя да различи силуета на Сийл в мрака, застанал на стълбите, облечен в нощна риза. Държеше нещо — огромен арбалет, подпрян на перилото на втория етаж.
— Аз съм, проклет да си! — изръмжа Темпър.
Сийл не помръдна.
— Да, виждам това. Имаш нож. Порежи се.
— Какво?
— Порежи се. На ръката, където мога да го видя.
— Нямам време да…
Сийл снижи арбалета.
— Направи го.
Кууп изпъшка и се протегна мудно.
Темпър стисна зъби, след което допря острието на кухненския нож до плътта си в основата на палеца. Натисна. Бликна кръв, която потече надолу по дланта и ръката му. Протегна срязания си палец.
— Виждаш ли?
Сийл изсумтя и слезе няколко стъпала надолу, но продължи да държи арбалета насочен към Темпър. Когато се приближи, той видя, че оръжието бе древен обсаден арбалет, който се натягаше чрез кранекин. Едно от най-тежките и грозни оръжия, изстрелващи снаряди, които Империята произвеждаше. Сийл едва успяваше да държи арбалета изправен и се бе хванал за перилото, за да не падне. Темпър с мъка устоя на желанието да скочи настрани в случай, че нещото се задействаше по случайност. Ако това станеше, той и вратата щяха да получат огромни дупки точно по средата.