Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
— Джейк-Джейк-Ренсъм. Странно име. Определено не е дешретско.
Следващите думи на Кре бяха изпълнени със сарказъм и хвърлиха светлина върху искреното му мнение относно владетелите на Ка-Тор.
— Нашата сияйна принцеса — заяви той, изкривил устни в презрителна гримаса, — твърди, че идвате от Калипсос. Вярно ли е?
— Да — призна Джейк. Лицето му започна да гори, тъй като плужекът бе усетил лъжата.
Вещицата изсъска, все така забулена в робата си.
— Някои от нас идват от Калипсос — поясни Джейк.
— Двамата със сестра ми идваме от по-далечно място.
Паренето отново отслабна.
Кре огледа изпитателно лицето на Джейк, сякаш се опитваше да разбере истината. Сетне се обърна към Хека. Като получи потвърждение на думите на момчето, угрижена бръчка проряза гладкото му иначе чело. Явно не бе повярвал, че някой от тях идва от Калипсос.
Дого отстъпи крачка назад.
— Пророчеството на Лупи Пини…
Кре хвърли към тъмничаря смразяващ поглед. Джейк си спомни, че един от членовете на екипажа на небесния кораб бе споменал за някакво пророчество, свързано с появата на странници от Калипсос, които щели да ги изведат от изпепелената от слънцето пустиня. По мрачното изражение на Кре отсъди, че магистърът определено не иска това пророчество да се сбъдне. Очевидно той кроеше собствени планове, а Джейк се бе превърнал в заплаха за осъществяването им.
— Но не всички сте от Калипсос — повтори Кре, който явно се опитваше да открие несъответствие, което да дискредитира пророчеството. — Твърдиш, че двамата със сестра ти идвате от друга земя. Коя ли е тази земя?
Отговорът на Джейк бе максимално близък до истината.
— От Америка.
Кре се напрегна. Нова бръчка се присъедини към първата върху съвършеното му чело и появата й накара татуираното око да се втренчи в момчето. — Не съм чувал за подобна страна.
Джейк запази мълчание. Баща му много пъти му бе повтарял колко важно е да замълчи в определени моменти. Колко важно е да съобщава минимално количество информация. Разбира се, в неговия случай ставаше въпрос за опазването на археологически разкопки от иманярски набези: мълчанието е злато. Поговорката важеше и в неговия случай. При положение, че плужекът щеше да прогори лицето му в мига, в който изречеше лъжа, Джейк реши да не говори, освен ако няма друг избор.
Хека пристъпи към Кре. Прошепна нещо в ухото му и магистърът пребледня. Докосна с пръсти окото на челото си, сетне бавно свали ръка. Кимна и отново се обърна към Джейк.
— Аз може да не съм чувал за мястото, което наричаш А-Мерика, но други хора са чували.
Заплахата в гласа на египтянина накара Джейк да преглътне с усилие не само защото висеше с главата надолу.
Кре се обърна към Дого:
— Излез. — Той посочи към вратата на тъмницата. — Погрижи се никой да не ни безпокои.
Великанът изсумтя и се затътри с радост да изпълни тази заповед. Вратата се затвори с трясък зад гърба му.
След като тъмничарят излезе, Кре коленичи до вещицата. Извади тънък кинжал от канията, окачена на колана си. С разтреперана ръка насочи върха на острието в центъра на татуираното си око. Когато кинжалът проникна в кожата, оттам потече капка кръв и оцвети татуираната зеница.
Кре разпери ръце встрани и вдигна поглед към куполовидния таван.
— Нека дойде! — каза той. — Призови го!
Вещицата Хека измъкна от ръкава си дълга крива пръчица с жълтеникав цвят. На върха й бе поставен черен кристал, наподобяващ сянка, затворена в камък. Той поглъщаше всяка светлина и създаваше около върха на пръчката непрогледен мрак.
Сърцето на Джейк затуптя силно. Той позна кристала. Кръвен камък. Отровният кристал на мрака, създаден в алхимическата работилница на Калверум Рекс, същият камък, който Кралят на черепите използваше, за да отравя хората и да пречупва волята им.
Какво правеше този кристал тук?
Джейк се извърна в оковите си и видя, че Марика и Кейди са притиснали лицата си към малкото прозорче на вратата на килията. Очите им блестяха от страх както за самия Джейк, така и за това, което ги очакваше.
Когато кръвният камък докосна алената капка кръв върху челото на египтянина, татуираното око оживя и около него затанцуваха сенки. Мрак обгърна главата на Кре и скри лицето му.
Магистърът се изправи, а вещицата отстъпи назад. Главата на египтянина оставаше скрита във воала от сенки. Обърна се към Джейк, а сърцето на момчето щеше да се пръсне от напрежение. Дори плужекът, залепил се за скулата му, пропълзя зад лявото му ухо и се скри там.