Тайния дневник на Източната перла

— Какъв ужасен сън… — потръпнах. — Сигурно се боиш от мен, Джам?

— Боя се. И те обичам. Никога не съм се чувствал по-жив.

Малко след това правихме любов на твърдата земя зад пагодата. Джам ми каза, че ухая като никоя друга жена и че това ухание би могло да го върне от мъртвите.

Той беше чувствен, романтичен мъж и под грубата му външност биеше нежно сърце на поет. През целия си живот Джам се беше опитвал да крие тази своя чувствителност, тъй като в неговата общност се смяташе, че тя е несъвместима с истинското мъжество. Прошка щеше да го хареса много и да ме укори за начина, по който щях да го използвам. Нацуко нямаше да се изненада особено — тя винаги ме беше смятала за егоистична и способна на най-безогледна жестокост. А Кавашима щеше истински да се забавлява.

Всяка жена, която е честна пред себе си, ще признае какво невероятно усещане е да правиш любов с мъж, който ти е отдаден с цялото си същество. То е все едно да се погледнеш в огледалото и да откриеш, че красотата ти сякаш изведнъж се е пробудила, че очите ти искрят, а кожата сияе. За мен това беше ново, неизпитвано досега чувство. Нито Кавашима, нито някой от мъжете, които той изпращаше при мен, включително и Ямага, беше истински, дълбоко влюбен в мен. Неведнъж бях усещала сексуалната си власт над мъжете, които ме търсеха отново и отново, но това беше друго. Джам изпитваше към мен всепоглъщаща страст, за каквато пишат поетите. И може би любовта му наистина беше пламнала още в първия миг — също както аз бях обикнала Ямага още от първата ни среща. Изобщо чувствата на Джам към мен много ми напомняха на собствените ми чувства към Ямага — познавах и онази раздираща болка, която щеше да изпита, когато пътищата ни се разделят. Макар и да не притежаваше моите съпротивителни сили, мисля, че щеше да оцелее. Аз не бях жената от онзи сън и наистина не исках да го раня смъртоносно. Но в сърцевината на всяка голяма любов дреме червеят на трагедията — рано или късно всички разбираме това. Такива са законите на човешката привързаност и не можем да избегнем болката. Дори щастието на Май и Ганджурджав не можеше да трае вечно — краят на една любов е неизбежен, заложен в самата нея. И все пак повечето хора копнеят за любов и търсят своята „половинка“, защото сами не са си достатъчни. Аз обаче след Ямага не правех грешката да се влюбвам. Както казах, бързо усвоявам уроците на живота.

След първия ни път заедно не минаваше и ден, без да правим любов, обикновено при пагодата или пък някъде сред поляните, в свежата зелена трева, която боцкаше голите ни гърбове. Джам беше много нежен любовник, но твърде обикновен за мен. Можех да го науча как да ми достави по-голямо удоволствие, но предпочитах да си мисли, че съм неопитна. Затова пък Ганджурджав се оказа схватлив ученик и пожела да споделя леглото му няколко пъти след смъртта на Цготбаатар. Мисля, че беше нетърпелив да зачена, за да може угасналата звезда на баща му да бъде заменена. Струва ми се, че само ако можех, животът в монголските степи щеше да добие смисъл за мен. Казват, че жените, родени в годината на Тигъра, са добри майки.