Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Хубавото бе, че изобщо не й се налагаше да повишава глас. Нямаше нужда. Беше човек, а не атлант и понякога се шегуваше, че преди да срещне Конлан е била в близост до знатни
личности само в Бъргър Кинг9. Но поведението й бе на кралица, сякаш бе родена такава.
- Добре, всички чухте. Бъдещата ми кралица се изказа и аз не мога да направя нищо друго освен да се подчиня - каза Конлан и й се усмихна.
- Права е, че детето трябва да се роди, когато вие двамата сте женени - намеси се Аларик. - Той или тя ще се изправи пред много проблеми, когато дойде моментът да наследи короната, след като ще е наполовина човек, наполовина атлант. Определено не трябва да се добавя и още един проблем, свързан с легитимност.
- Винаги можем да разчитаме на теб, нали, Аларик? - попита Райли, а в гласа й се долавяше раздразнение и неохота. - Имах предвид, че искам детето ми да се роди в свят, в който да е ясно, че родителите му се обичат достатъчно, за да направят най-важната крачка. Но, да благодарим на Господ, че теб те има, за да ни посочваш законностите в тази ситуация.
Аларик повдигна вежди и я погледна озадачено.
- Въпреки, че долавям сарказъм в думите ти и не разбирам причината, отговорът ми е „да“. Разбира се, че можете да разчитате на мен. - Той наведе глава. - Както наредите, милейди.
Райли присви очи.
- Ако това е един от моментите ти на хормонални проблеми, Аларик, радвай се, че съм прекалено огромна, за да дойда там и да ти сритам задника.
- Моят задник, както се изрази, е безкрайно облекчен - отвърна й Аларик. - Но може би трябва да се върнем към належащата тема.
Вен се насочи към центъра на стаята, където имаше огромна маса с карти и стратегически планове, които бяха отместени на едната страна, за да се направи място за освежителните напитки. Взе още една чаша с кафе.
- Ето един бърз отчет на състоянието ни. Днес дочухме, че в Сейнт Луис вампирите ще вдигнат въстание. Очевидно, Анубиса иска да промени методите им за привличане на потенциални отстъпници, но го прави чрез Вонос. Този пич има финеса на Брус Уилис, когато гони лошите в петата или шеста чест на „Умирай трудно“.
Конлан кимна.
- Алексий, Кристоф и Денал - тръгнете утре призори за Сейнт Луис, за да се срещнете с Джак, Райзън и останалите бунтовници там.
- Да не би внезапно да сме започнали да вярваме на Райзън? - попита Аларик и зелените му очи засвяткаха свирепо. - След като реши да открадне Тризъбеца на Посейдон от храма на боговете.
- Въпросът дали му вярваме, или не е спорен. Но Куин му вярва, Джак също и двамата ни уведомиха, че е предприел мисия, чрез която ще изкупи грешката си - продължи Конлан. -Винаги поема най-опасните задачи и стига толкова далеч, че те се страхуват да не би да се опитва да се самоубие.
- Хич не ми пука за мисията му Не искам да се доближава до Куин - изръмжа Аларик. -Веднага след като разпуснем срещата, ще замина за Сейнт Луис.
- Нуждаем се от теб, Аларик - чу се гласът на Ерин. Бе мълчалива по време на почти цялата среща, което бе нетипично за нея. - Откакто сме тук, се опитвам да достигна до
Джъстис и да намеря някаква следа от присъствието му. Нали знаете, че съм певица на скъпоценните камъни? Протеже на богинята на нереидите? След като открихме, че той е наполовина нереид, се надявах, че ще успя да използвам тази връзка и да се опитам да получа най-малко груба представа къде може да е.
Поклати глава преди да успеят да я попитат.
- Не. Нямах никакъв късмет. Може да съм вещица и певица на скъпоценните камъни, обаче не ме бива в търсенето - отново се обърна към Аларик. - Ето защо се нуждаем от теб. Ти си единственият, който е в състояние да намери Джъстис.
- Нямам намерение да те обиждам, Ерин - отвърна жрецът. - Но нали осъзнаваш, че не съм преставал с опитите си да намеря Джъстис от момента, в който изчезна миналата нощ?
Ерин въздъхна и се отпусна на стола си.
- Съжалявам, Аларик. Трябваше сама да се досетя, но съм толкова изтощена. Изобщо не съм спала, откакто Джъстис тръгна с Анубиса преди няколко месеца. Той спаси моя живот и този на Вен. Дори и на сестра ми, в известен смисъл. Но сега не знаем къде е. Не знам къде е и Диърдри и дали изобщо е жива.
Ерин спря и потърка очи. Когато отново проговори гласът й бе дрезгав, изпълнен с тежестта на непролети сълзи.
- Предполагам, просто съм готова нещата да си отидат на местата.