Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Лъскавата червена коса на Кийли бе същият нюанс като в първото му видение. Приличаше на пламък, който се слива със слънчевата светлина и всичко това в допълнение с безупречния златен блясък на кожата й, която имаше лек загар. Затворените й клепачи блокираха гледката му към необикновените й изумруденозелени очи, но за негова радост паметта му можеше да покаже точния им цвят.
Лежеше на една страна и бе сложила ръка над завивката. Беше свалил ръкавиците й, след като бе заспала. Запита се защо ги носи, но ги постави до нея. Ръцете й бяха крехки и нежни, а пръстите по някакъв начин изглеждаха компетентни. Разрези и ожулвания бележеха кожата й, сякаш до преди миг е вършела тежка работа. Може би заради това носеше ръкавиците.
Археология. Беше споменала, че е археолог. Изследовател на миналото. Едва не се засмя, но се спря, за да не я събуди. Тя бе изследовател на миналото, а той - воин, живял през вековете. Вероятно им е било писано да се срещнат.
Този път обаче не успя да възпре горчивия смях. Той бе незаконният син на съдбата; да не би сега да се превърне в лицемер и да започне да благославя същата тази участ, която проклинаше в продължение на векове?
- От какво бих могъл да се откажа, заради теб, Кийли? - продума той. - От честта си? Горчивината? Може би дори и от част от душата си? Какво толкова има в теб, че ме държи в плен?
Докато спеше, от устните й се отрони стон и звукът наля масло в огъня, който гореше в него, разпалвайки искра на ожесточен, почти животински глад. Внезапно я пожела толкова отчаяно и силно, че копнежът му причиняваше физическа болка.
Не той се нуждаеше от нея. Те се нуждаеха от нея и щяха да я имат.
Спри! Извика на другата част от съществото си. Не можеш да завладееш съзнанието ми, дори и да си част от мен.
Глас, но не неговият, прошепна вледеняващите си заплахи: Грешиш, атлантски похитителю на плененото ми Аз. Ще те завладея, защото ти си слаб. И когато поема пълен контрол над разума ти, ще направя тази жена своя.
Нереидът - който макар и част от Джъстис, бе някой различен от него, и той не знаеше по какъв друг начин да го нарича - показа няколко картини в ума на воина. Кипящ порой от чувствени образи, всеки следващ по-ясен от предишния.
Кийли гола и коленичила пред него в знак на подчинение, а прекрасните й ръце обхванали члена му.
Бледите крака на Кийли преплетени с неговите, докато той проникваше в нея.
Кийли, легнала върху копринени възглавници, с крака над раменете му, докато той я вкусваше.
Кийли наведена над леглото му, докато той стискаше прекрасните й гърди и я взимаше от отзад.
Кийли, превивайки се от вълните на екстаза, крещейки името му, докато се разкъсваше на парчета в ръцете му Нейната топла и хлъзгава сърцевина го поемаше целия.
Кийли. Кийли. Кийли.
Видението се повтаряше отново и отново, все по-бързо и по-бързо, докато пенисът му не се втвърди до такава степен, че му се прииска да я събуди, да я вземе и да й покаже колко много иска да потъне до основата си в топлия й и влажен център. Посегна към нея, почти против волята си, за да разкъса дрехите й.
И тогава ги видя.
Сребристите следи от сълзите все още бяха на лицето й. Плакала е. Дори и в съня, една част от нея е знаела, че е в опасност и се е страхувала.
Смяташе го за чудовище не без основание. Дръпна се рязко от нея, презирайки себе си. Той бе чудовище, но никога нямаше да я докосне без тя да му е разрешила.
По-скоро би се самоубил.
Не можеш да победиш, каза на нереида в себе си или на алчната похотлива страна на природата си. Ще те победя, дори и да умра, докато се опитвам. Но няма да позволя и един косъм да падне от главата й.
Подигравателен смях иззвъня в пещерата или пък съществуваше само в неговото съзнание. Почти не можеше да направи разликата между двете.
Дори и косъм от главата й? Харесваш косата й, нали?
Докато Джъстис вървеше към басейна с намерение да измие еротичните картини от съзнанието си, нереидът показа още един последен образ. Как Кийли увива косата си около основата на члена му, докато го поемаше в устата си.
Остави меча си на земята и се препъна, когато влезе във водата. Докато падаше се запита, дали воин от Атлантида, който е наполовина нереид би посмял, за първи път в живота си, да помоли богинята на нереидите, дори и самия Посейдон за помощ?