Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Този път яздим, оградени отвсякъде от стража. По тези земи не зачитат законите и никой не знае дали отнякъде няма да се зададе френски отряд, опустошаващ всичко по пътя си. Яздим в равномерен, лек галоп, милорд — с мрачно лице, изтощен от пътуването, напрегнат в очакване на неприятности.
В града цари мизерия. Опитваме се да отпразнуваме Коледа в Отел дьо Бурбон, но готвачите по никакъв начин не могат да намерят хубаво месо и зеленчуци. Всеки ден пристигат вестоносци от английските владения във Франция, които съобщават за бунтове в отдалечени села, където хората са се заклели, че няма да търпят управлението на англичаните дори миг повече. Научаваме, че и кралят на Арманяк има проблеми с бунтове, но това не е голяма утеха. В действителност цяла Франция е изтощена и от войната, и от войниците, и народът ѝ проклина еднакво нас — двете воюващи династии.
В началото на новата година негова светлост ми съобщава кратко, че напускаме Париж, а аз вече го познавам достатъчно добре, за да не оспорвам плановете му, когато изглежда едновременно толкова разгневен и изтощен.
— Можеш ли да ми кажеш дали късметът ни ще се промени? — пита той кисело. — Поне това?
Поклащам глава. Всъщност си мисля, че лошият късмет го следва по петите, а тъгата дебне до рамото му.
— Изглеждаш като вдовица — казва той остро. — Усмихни се, Жакета.
Усмихвам му се и не казвам, че понякога се чувствам като вдовица.
Жизор, Франция
Февруари 1435 г.
Негова светлост повиква Удвил да ни ескортира от Париж до Руан. Не ми казва нищо, но аз се опасявам, че според него Париж няма да удържи, ако ни атакуват, и че можем да бъдем в безопасност само в Руан. Надява се да стигне там и да преговаря за мир с френския двор от сърцето на английските владения. Удвил пристига с допълнителни стражи, с мрачно лице, събира стражата в двора на конюшнята, дава заповед за по-голяма бдителност, и помага на негова светлост да се качи на седлото за първия ден езда.
Яздим в студ и влага, и прекъсваме пътуването си в добре укрепения замък Жизор. През нощта се събуждам от ужасяващ, дрезгав звук. Това е съпругът ми, който се мята в леглото, сякаш някой го е стиснал за гърлото, дави се и се задъхва. Скачам и запалвам свещ от огъня: той разкъсва нощницата си, не може да диша. Разтварям рязко вратата на спалнята, викам прислужницата си и я пращам да изтича за Удвил и камериера, който обслужва тоалетните нужди на негова светлост.
След минути стаята ми вече е пълна с мъже, те вече са вдигнали съпруга ми, за да го сложат обратно в леглото и са разтворили прозореца, за да му осигурят въздух. Лекарят му идва с една от тинктурите, приготвени от алхимиците, и негова светлост отпива, поема си дъх, отпива отново.
— Добре съм, добре съм — казва дрезгаво той, като отпраща с махване на ръка слугите, които са в стаята или са се събрали на вратата. — Вървете си, всички, лягайте си, всичко е наред. — Виждам как лекарят се споглежда с Удвил, сякаш двамата знаят, че това е лъжа, изречена, за да успокои хората, но Удвил извежда всички от стаята, като казва само на един слуга да чака на вратата в случай на нужда. Най-сетне лекарят, негова светлост, Удвил и аз оставаме сами.
— Ще повикам лекаря от Париж — казва Удвил на съпруга ми. — Не се страхувайте, ще изпратя да го повикат сега.
— Да — казва тежко съпругът ми. — Усещам тежест в гърдите, тежест като олово. Не мога да дишам.
— Мислите ли, че бихте могли да поспите?
— Ако ме повдигнете в леглото; но не мога да лежа по гръб. Уморен съм, Ричард, уморен съм като пребито куче.
— Ще спя пред вратата ви — казва Удвил. — Херцогинята може да ме повика, ако се събудите.
— По-добре е тя да отиде в друга стая — казва съпругът ми. — Това не е място за нея.
Всички ме гледат така, сякаш съм дете, на което трябва да се спестяват всякакви тревоги.
— Ще остана при вас — казвам. — А на сутринта ще намеря лимон и магданоз, и ще ви приготвя питие, което ще възстанови дишането ви.
Негова светлост ме поглежда.
— Ти си най-голямото ми съкровище — казва отново. — Но иди в стаята си за тази нощ. Не искам да те събудя отново.
Загръщам се с нощната си пелерина и нахлузвам на краката си някакви чехли.
— Повикайте ме, ако негова светлост отново се почувства зле — казвам на Удвил.