Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Момиче от пламък — казва той тихо. — Златна дева. Радвам се, че видях такова нещо, преди да умра.
Покорно оставам неподвижна, макар да чувствам как ридания разтърсват дребното ми тяло. В този миг на своята смърт той ме вижда като предмет, преобразен в злато; не вижда мен, не обича мен, дори не ме желае заради самата мен. Очите му обхождат всеки сантиметър от тялото ми, замислено, замечтано, но той не забелязва сълзите ми, и когато се обличам отново, ги избърсвам мълчаливо.
— Сега ще си почина — казва той. — Радвам се, че видях такова нещо. Нареди да ми помогнат да си легна, и ще заспя.
Слугите му влизат, настаняват го удобно в леглото, а после аз го целувам по челото и го оставям за нощта. Оказва се, че това е последния път, в който го виждам, тъй като той умира в съня си същата нощ, и следователно ме видя за последен път така: не любяща съпруга, а статуя, позлатена от залязващото слънце.
Повикват ме около седем сутринта, аз отивам в стаята му и го виждам, почти както го оставих. Изглежда спокойно заспал, само бавните, глухи удари на камбаната от камбанарията на катедралата в Руан съобщава на домакинството и на града, че великият лорд Джон е мъртъв. После пристигат жените да измият и нагласят тялото му, а икономът започва да изготвя планове за излагането на тялото му за поклонение в катедралата, дърводелецът поръчва дърво и се заема да прави ковчега му, и само Ричард Удвил се сеща да ме измъкне, зашеметена и безмълвна, от цялата суматоха, и ме отвежда обратно в собствените ми покои.
Той ми поръчва закуска и ме предава на камериерките ми, като им заръчва да се погрижат да се нахраня, а после да си почина. Шивачката и кроячите ще пристигнат веднага, за да ни вземат мярка за траурните дрехи, обущарят ще дойде да ми направи черни пантофи. Ръкавичарят ще направи десетки чифтове черни ръкавици, които да раздам на слугите си. Ще поръчат черно сукно, за да покрият пътя до катедралата, и черни пелерини за стоте бедняци, които ще бъдат наети да вървят след ковчега. Негова светлост ще бъде погребан в Руанската катедрала, в погребалното шествие ще вървят именити лордове, ще има голяма заупокойна литургия и всичко трябва да бъде направено точно както го искаше той, с достойнство, в английски стил.
Прекарвам деня, като пиша на всички, за да съобщя за смъртта на съпруга си. Пиша на майка си, за да ѝ съобщя, че съм вдовица като нея: негова светлост е починал. Пиша на краля на Англия, на херцога на Бургундия, на императора на Свещената Римска Империя, на другите крале, на Йоланда Арагонска. През останалото време се моля; присъствам на всички служби през деня в личния ни параклис, а междувременно монасите от катедралата в Руан ще бдят и ще се молят през всички часове на денонощието над тялото на моя съпруг, което се охранява от четирима рицари, застанали в четирите посоки на света: бдение, което ще приключи едва с погребението му.
Чакам, в случай че Бог има някакви напътствия за мен, чакам на колене да ме споходи някакво прозрение, да разбера, че моят съпруг е бил призован да получи наградата си, че най-после е пристигнал в земи, които не е нужно да защитава. Но не чувам и не виждам нищо. Дори Мелузина не нашепва жалейна песен за него. Питам се дали съм изгубила Зрението си и дали кратките видения, които ми се мяркаха в огледалото, са били последните гледки от друг свят, който няма да видя повече.
Вечерта, след часа, в който слънцето залязва, Ричард Удвил идва в покоите ми и ме пита дали ще вечерям в голямата зала на замъка сред мъжете и жените от нашето домакинство, или искам да ми сервират насаме, в покоите ми.
Поколебавам се.
— Ако смятате, че можете да дойдете в залата, за тях ще е ободряващо да ви видят — казва той. — Мнозина скърбят дълбоко за негова светлост, и биха искали да ви видят сред тях, а разбира се, и домакинството ви ще трябва да бъде разтурено, затова те сигурно биха искали да ви видят, преди да бъдат принудени да си тръгнат.
— Домакинството разтурено? — питам глупаво.
Той кимва:
— Разбира се, милейди. Английският кралски двор ще определи нов регент за Франция, а вие ще бъдете изпратена в Англия, за да ви уредят нов брак.
Поглеждам го напълно ужасена:
— Не мога дори да си помисля да се омъжвам отново.
Не е вероятно да намеря друг съпруг, който да не иска от мен нищо повече, освен да може да ме види гола. Един нов съпруг вероятно ще бъде по-строг и взискателен, един нов съпруг ще ми се натрапва със сила, един нов съпруг почти със сигурност ще бъде богат, влиятелен и стар. Но следващият стар човек няма да ми позволи да уча, няма да ме остави на спокойствие, със сигурност ще иска от мен син и наследник. Ще ме купи като юница, която трябва да бъде изпратена за разплод при бика. Мога да рева като юница в ливадата, но той ще ме възседне.