Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Той се покланя.
— Ще го сторя, милейди. И ще спя на сламеник на пода до него, за да мога да бдя над съня му.
Отправям се към вратата, но негова светлост ме спира с вдигната ръка.
— Застани там — казва.
Заставам, както ми нарежда, пред отворения прозорец, и мразовитият въздух нахлува в стаята.
— Загасете светлините — казва милорд. Слугите духват свещите и луната хвърля в стаята ясна бяла светлина, която пада върху главата и раменете ми и осветява бялата ми нощница. Виждам как Удвил крадешком хвърля поглед към мен, поглед, изпълнен с копнеж, а после бързо извръща очи.
— Мелузина и луната — казва тихо милорд.
— Жакета — напомням му. — Аз съм Жакета.
Той затваря очи: заспива.
Два дни по-късно херцогът е малко по-добре. Носят му новини за гарнизона в Кале, той отваря писмото и го чете мълчаливо, докато ние седим на закуска в голямата зала. После се оглежда, търсейки с поглед Удвил, и казва:
— Проблеми в Кале. По-добре отидете там, въдворете ред сред войниците, а после се върнете при мен.
— Нападнати ли са? — пита сър Ричард хладнокръвно, сякаш не му заповядват да се впусне в неизвестни опасности.
— Надниците им отново не са изплатени — казва негова светлост. — Ще ви дам документ, за да вземете пари от личната ми съкровищница. Опитайте се да им изплатите напълно дължимото. Ще пиша до Англия за нови средства.
Удвил изобщо не ме поглежда.
— Ще бъдете ли в състояние да продължите към Руан? — пита той.
— Ще се справя — отвръща негова светлост.
— Ще му помогна — казвам. Все едно не съм казала нищо. Никой от двамата не ми обръща внимание.
— Вървете тогава — казва кратко милорд.
Удвил хваща негова светлост за ръката, сякаш се кани да го прегърне, а след това, за съвсем кратък миг, се обръща към мен. Отново забелязвам колко наситено сини са очите му, после той се покланя и си тръгва. Дори не се сбогува.
Пътуваме към Руан бавно, с чести почивки. Негова светлост не е достатъчно добре, за да язди: пътува в носилка, а до нея водят едрия му боен кон. Животното върви смутено, нещастно с празно седло, с клюмнала глава, сякаш се бои, че ще изгуби господаря си. Негова светлост лежи в пищната носилка, която поръча за мен, теглена от бели мулета, но тръскането по време на дългото пътуване не му позволява да си отдъхне. Сякаш гледам как едър кон, впрегнат в рало, стига уморен до края на нивата, в края на дълъг ден. Негова светлост е напълно изтощен, лишен от енергия, и когато го погледна, почти мога да почувствам смъртното му изтощение в собствените си млади кости.
Руан, Франция
Септември 1435 г.
През цялото дълго лято негова светлост често призовава при себе си своя правник и съветниците, които са му служили и са му помагали да управлява Франция през тринайсетте трудни години на регентството му. Всеки ден пристигат пратеници от Арас, където се водят преговорите за мир, и после се връщат обратно, всеки ден негова светлост им нарежда да идват пак при него и да му съобщават за напредъка, който са постигнали. Той предлага младия крал на Англия за съпруг на френска принцеса, за да се реши спора за короната на Франция, предлага да остави цяла южна Франция под управлението на Арманяк; не може да отстъпи повече. Но те настояват англичаните да напуснат цяла Франция, отричат правото ни над трона — сякаш не сме прекарали близо сто години, борейки се за него! Всеки ден негова светлост предлага нови отстъпки, или нов начин за изготвяне на договора, и всеки ден неговите пратеници поемат по главния път към Арас, докато той гледа залеза през прозорците на замъка в Руан. После, една вечер, виждам вестоносеца да потегля в галоп от двора на конюшнята ни и да поема към Кале. Негова светлост е изпратил да повикат Ричард Удвил, а след това вика мен.
Неговият правник е донесъл завещанието му, и той нарежда да направят изменения. Имотите, които се предават по наследство без право на продаване, ще преминат според закона у неговия наследник от мъжки пол — в случая на неговия племенник, младият крал на Англия. Херцогът се усмихва печално.
— Не се и съмнявам, че се нуждае отчаяно от тях — казва той. — В кралската хазна не е останало и петаче. И не се съмнявам, че ще ги пропилее. Би ги раздал твърде охотно, той е щедро момче. Но те са негови по право, а съветниците му ще го напътстват. Бог да му е на помощ със съветите на брат ми и на чичо ми. На мен оставя вдовишкия дял: една трета от състоянието си.
— Милорд… — заеквам.
— Твое е, ти си моя съпруга, служиш ми като добра съпруга, не заслужаваш по-малко. Всичко ще бъде твое, докато носиш името ми.