Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Значи ще трябва да се върнем във Франция?
Изпитвам неохота да замина. Използвам това време в Англия, за да уча. Уча английски, чета книгите в библиотеката на негова светлост, наех учен, който да разчита алхимичните текстове заедно с мен и да ми ги обяснява. Търся познавач на билките и тревните растения, който да ме научи на нужните ми умения. Не искам да оставя всичко това и да се върна в онзи величествен дворец насред гладуващия град.
— Ще трябва. Но ако бяхте свободна да избирате, бихте ли предпочели да останете?
Давам си един миг, преди да отговоря: в гласа му има нещо, което ме предупреждава, че въпросът е важен. Премествам поглед от живите плетове, където ситните червени плодове на шипките надничат сред пожълтяващите листа, към далечните тревисти хълмове, където брезите се обагрят в бронзово.
— Това е красива страна — казвам. — Освен това всъщност предпочитам Лондон пред Париж.
Удвил засиява от гордост:
— Знаех, че ще го предпочетете — казва той тържествуващо. — Знаех си, че ще го предпочетете. Вие сте английска херцогиня, родена сте да бъдете англичанка. Редно е да живеете в Англия.
— Наистина я чувствам до голяма степен като дом — признавам. — Дори повече от Франция, дори повече от Люксембург. Провинцията е толкова красива, а хълмовете — толкова зелени. А Париж е толкова беден, и хората там са толкова гневни, че няма как тук да не ми харесва повече.
— Казах на баща ми, че сте англичанка в сърцето си.
Усмихвам се:
— А какво каза баща ви?
— Каза, че толкова красива херцогиня трябва да живее в Англия, където може да разцъфне истински.
— Къде живее баща ви?
— Има малък чифлик в Графтън; семейството ни живее там от много години. Той служеше на вашия съпруг, херцога, а преди него — на краля. Мисля, че се кани отново да потегли на война, и че ще тръгне начело на собствен отряд, за да ни подкрепи, когато се върнем във Франция.
— В Графтън като тук ли е?
— Също толкова красиво — казва той гордо. — Знаете ли, иска ми се да можех да ви заведа в Графтън. Толкова искам да ви заведа там. Иска ми се да можехте да видите дома ми.
Поглеждам го изкосо и задържам погледа си върху него.
— И на мен ми се иска — казвам, а после и двамата млъкваме.
Негова светлост остава в Лондон и призовава Ричард при себе си, за да му помага, но почти всяка седмица тук пристига каруца с гоблени, мебели или книги, които херцогът е купил за новата къща. Докато чакам в двора на конюшнята да разтоварват поредната каруца с ценни вещи, ме изненадва появата на елегантна жена, облечена в рокля на гражданка, със скромна бяла шапчица, която слиза от каруцата с помощта на коларя и ми прави реверанс.
— Аз съм госпожа Джърдимейн — казва тя. — Негова светлост ме изпрати при вас, за да ви донеса като подарък тези неща.
Тя кимва и едно момче изскача от каруцата зад нея с дървен поднос с мънички глинени саксии, във всяка от които свежда главица по едно зелено растение. Момчето оставя подноса в краката ми и скача обратно в каруцата, за да донесе още един и още един, докато сякаш съм заобиколена от малка зелена морава. Госпожа Джърдимейн се засмива на възхитеното ми лице.
— Той каза, че ще се зарадвате — отбелязва тя. — Аз съм градинарка и билкарка. Той каза, че трябва да ви донеса тези и ми плати за едноседмична работа. Трябва да остана с вас и да ви помогна да засадите билкова градина, ако желаете.
— Наистина искам! — възкликвам аз. — Тук до кухнята има билкова градина, но е много буренясала, пък и половината растения не са ми познати.
— Кажете на момчето къде да занесе подносите с разсада, и ще започнем, когато пожелаете — казва тя енергично.
Викам пажа си и той ги повежда, докато аз влизам вътре да взема широкопола шапка, за да защитя лицето си, и ръкавици за първия си урок по градинарство.
Тя е странна градинарка. Заръчва на главния градинар на Пенсхърст да направи дванайсет лехи в старата градина за подправки, и докато той прекопава почвата, тя вдига всяка от малките билки, показва ми листата и цветовете им и ми описва свойствата им. Всяка нова леха ще бъде назована на някой от „домовете“ на планетите.
— Това беше лехата с черен оман — казва Ралф нацупено. — Къде ще сложим черния оман сега?
— В лехата „Водолей“ — казва тя гладко. — Черният оман е растение, което вирее най-добре под знака на водата. А тази леха тук ще бъде мястото, където ще насадим растенията под знака на Телеца.
Той се мъчи да проумее това цяла нощ, а на сутринта е готов с шега: