Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Млад дори за възрастта си — казвам. — И не е ли някак крехък? — Не споменавам пред съпруга си как изпитах чувството, че това момче е крехко като стъкло, студено като тънък лед.
Той се намръщва.
— Мисля, че има достатъчно сили, макар да съм съгласен, че е дребен за възрастта си. Баща му… — млъква рязко. — Е, сега няма никакво значение какъв е бил баща му като възрастен или като млад. Но Бог знае, че брат ми Хенри беше силно, здраво момче. Във всеки случай, сега не е време за съжаления, това момче ще трябва да заеме неговото място. Просто ще трябва да израсте, за да достигне величието. Как ти се стори брат ми?
Прехапвам език, за да възпра първия отговор, който ми хрумва.
— Не мисля, че някога преди съм срещала човек като него — казвам искрено.
Той се изсмива кратко.
— Надявам се, не ти е говорил по начин, който не ти се е понравил?
— Не, беше напълно вежлив и благовъзпитан.
— Мисли си, че може да притежава всяка жена на света. Почти ни провали във Франция, когато ухажваше Жаклин д’Ено. За мен беше истинско спасение, когато прелъсти придворната ѝ дама и избяга с нея в Англия.
— Това херцогиня Елинор ли беше?
— Да. Мили Боже, какъв скандал! Всички казваха, че тя го била прелъстила с любовни отвари и магьосничество! А Жаклин, която настояваше, че са още женени — изоставена, съвсем сама, зарязана в Ено! Типично за Хъмфри, но слава Богу, той я остави и се върна в Англия, където не може да ни навреди, или във всеки случай, не толкова много.
— А Елинор? — питам. — Сегашната му съпруга?
— Тя беше придворна дама на съпругата му, после негова блудница, сега е негова съпруга, но кой може да знае каква е в сърцето си? — отбелязва съпругът ми. — Във всеки случай не е моя приятелка. Аз съм най-старият брат и следователно престолонаследникът. Ако нещо се случи с крал Хенри (да не дава Господ), аз ще наследя короните на Англия и Франция. Хъмфри идва след мен, той е втори по важност. Понякога тя ме гледа така, сякаш ѝ се иска да ме унищожи с поглед. Сигурно се моли да не родиш син, който ще я отдалечи с още една крачка от трона. Можеш ли да се възползваш от Зрението и да ми кажеш дали тя прави заклинания? Има ли магически умения? Ще ме урочаса ли?
Замислям се за жената с ослепителните сапфири, ослепителната усмивка и студените очи.
— Не виждам със сигурност нищо освен гордост, суета и амбиция.
— Това е достатъчно лошо — казва весело съпругът ми. — Винаги може да наеме някой да направи истинските заклинания. Мислиш ли, че трябва да се погрижа да я държат под око?
Припомням си отново блестящата жена и шепота на красивия ѝ съпруг.
— Да — казвам, мислейки си, че животът в този двор е много далече от момичешките ми години в слънчевите замъци на Франция. — Да, мисля, че ако бях на твое място, бих наредила да я наблюдават. Бих наредила да наблюдават и двамата.
Пенсхърст
Есента на 1433 г.
През цялото лято негова светлост води разговори ту с една, ту с друга видна личност, после, когато сезонният страх от чумата се уталожва и парламентът се връща в Лондон, той се среща с представители на различни области и графства, и ги моли за средства, за да води войната във Франция. Обръща се за подкрепа към чичо си, кардинала, надделява над брат си и става съветник на младия крал. Тук постепенно осъзнават колко добре е служил на страната си и са му дотолкова признателни, та му казват, че може да напусне поста си, да се оттегли от работата си, да изостави задълженията си на регент във Франция и да се върне в Англия, където можем да живеем в красивия му нов дом.
— Няма да дойде — предрича Удвил. Яздим по зелените пътеки около нивите на Пенсхърст, в Кент. Вече доста дни чакаме негова светлост да напусне Лондон и да дойде в новия си дом. — Няма да дойде сега, и няма да остане в Англия, макар да казват, че си е заслужил отдиха.
— Толкова ли е изтощен? Не съм го виждала от седмици.
Той поклаща глава отчаяно.
— Според мен се товари с работа до смърт. Но отказва да спре.
— Защо да не спре? Щом са му казали, че може?
— Защото не иска да оставя хора като твоя чичо Луи без ръководство в Париж. Не би си позволил да лиши Франция от регент. Не би допуснал хората на Арманяк да се явят на мирните преговори и да поставят исканията си, без той да е там, за да им отговори, както следва. Мир ще бъде сключен; Бургундия е готова за него и вероятно преговаря с Арманяк зад гърба ни. Хората на Арманяк са изтощени и останали без средства, а ти сама виждаш как негова светлост се мъчи да събере армия в Англия. Всички сме готови за мир, а негова светлост ще изведе мирните преговори до добър край. Ще донесе мир във Франция, преди да напусне поста си.