Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Има билки за млади, наскоро омъжени жени — отбелязва, сякаш говори на листата, които мие в умивалника. — Билки, които могат да предотвратят раждането на бебе, билки, които могат да помогнат за забременяване. Записани са в книгата ми с рецепти.
— Можете да предотвратите забременяване? — питам.
— Мога да предотвратя раждане дори когато жената вече очаква дете — казва тя с противна усмивчица. — Дивият джоджен, обикновеният пелин и магданозът вършат работа. Засадих билките в градината ви, за да ги използвате, когато имате нужда. Ако някога имате нужда. — Тя хвърля поглед към плоския ми корем. — А ако искате да имате бебе, имате под ръка билки и за тази цел. Малинови листа от овощната ви градина, и бурени, също достатъчно лесни за намиране: листа от коприва и цвят от полска детелина.
Изтупвам ръцете си от прахта и вземам плочата и калема за писане:
— Обяснете ми какво да правя с тях — казвам.
Марджъри остава по-дълго от обещаната една седмица, а когато си тръгва, в билковата ми градина вече е засадено всичко с изключение на онези растения, които трябва да изчакат залязващата луна, а в помещението за дестилиране вече има няколко стъкленици с билки, накиснати във вино, и няколко китки с билки, окачени да се сушат. Тя ще се върне в Лондон с една от каруците на негова светлост, придружена от прислужника си, и аз отивам в двора на конюшнята да се сбогувам. Докато я гледам как се покатерва сковано в каруцата, отряд от половин дузина стражи, заедно с вестоносец в червено-бялата ливрея на негова светлост, влиза с тропот в двора и Ричард Удвил скача чевръсто от коня си.
— Милейди, нося съобщение от негова светлост — казва той. — Отбелязал е, че е лично за вас.
Протягам ръка, макар да чувствам, че устните ми треперят, а очите ми се пълнят със сълзи. Вземам писмото и разчупвам печата, но не мога да видя какво е написал, защото зрението ми е замъглено.
— Прочетете го вие — казвам, като му го подавам. — Вие ми кажете.
— Сигурен съм, че няма причина да се разстройвате… — подхваща той, после прочита няколкото реда и ме поглежда ужасѐн:
— Съжалявам, ваша светлост. Толкова съжалявам. Милорд пише, за да ви съобщи, че баща ви е починал. В Люксембург има чума, но майка ви е добре. Тя е съобщила на негова светлост. — Той се поколебава; поглежда ме. — Нима вече знаехте?
Кимвам.
— Поне очаквах нещо подобно. Макар че затворих завесата, за да скрия лунната светлина, и се опитах да не чувам музиката.
Госпожа Джърдимейн, седнала до коларя, свежда прозорливия си поглед към мен и ме поглежда със съчувствие.
— Понякога не можете да предотвратите онова, което чувате, не можете да си затворите очите за онова, което виждате — казва тя. — Дано Бог, който ви е дал дарбата, да ви даде куража да я понесете.
Париж, Франция
Декември 1434 г. — януари 1435 г.
Желанието на Удвил да видя Графтън не се осъществява, въпреки че оставаме в Англия една година, а негова светлост така и не осъществява желанието си да набере достатъчно голяма армия за Франция, нито пък — макар да се сдобива с власт и да управлява Англия — съумява да въдвори подобаващ ред в съвета на краля или в парламента. Не можем да останем в Англия, защото от Париж призовават негова светлост херцога с твърдения, че хората там са тормозени от грабители, бунтуващи се войници и просяци, и гладуват поради липса на припаси.
— Няма да им откаже — предупреждава ме Удвил. — Ще трябва да се върнем в Париж.
По време на плаването морето е бурно, а когато пристигаме в Кале, гарнизонът е толкова паднал духом, че негова светлост нарежда на Удвил да остане там, да повдигне духа на войниците, и да ги подготви за нападение над французите веднага щом времето позволява. После негова светлост и аз се приготвяме да потеглим по калните пътища към Париж.
Удвил стои под арката на голямата порта — излязъл е да се сбогува с нас. Идва до мен и, без да се замисли, проверява дали коланът на седлото ми е стегнат, както прави винаги.
— Как ще се справя без вас? — питам.
Лицето му е мрачно.
— Ще си мисля за вас — казва. Гласът му е нисък и той не ме поглежда в очите. — Бог ми е свидетел, че ще си мисля за вас всеки ден.
Обръща ми гръб и отива при негова светлост херцога. Стискат си ръцете, а след това негова светлост се навежда от коня си и прегръща своя подчинен.
— Бог да те благослови, момче; удържай крепостта за мен, а после ела, когато те повикам.
— Винаги — казва Удвил кратко, после негова светлост вдига ръка, ние минаваме с тропот по подвижния мост и аз си давам сметка, че не знам кога ще видя Удвил отново, и че не се сбогувах, нито му благодарих за грижите му за мен, нито му казах — нито му казах… Поклащам глава. Няма нищо, което херцогиня Бедфорд би могла да каже на оръженосеца на своя съпруг, и няма причина сълзите да замъгляват зрението ми и да ми пречат да виждам равния път през равните земи пред нас.