Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Означава, че полицията може да те хване и да те тикне в затвора, идиот такъв — обади се Колин, като несъзнателно изразяваше раздразнението си ако не с изказа, то поне с жестовете и мимиките на майка си.
— Казваме за нещо, че е незаконно — започна Джос, като подкани с поглед момчето да замълчи, преди да се обърне към по-малкия му брат, — когато е против закона. И да, ако някой прави неща, които са против закона, полицията може да го арестува и да го отведе в затвора.
— Убийството незаконно ли е?
— Да. Едно от най-тежките престъпления.
— А кражбата?
— Кражбата също е незаконна.
— Значи ето защо нашият чичо Били е в затвора.
— Млъквай, глупако — прекъсна го Колин. — Не е вярно.
— Аха. Само че аз чух мама да казва на татко, че е крал кока-кола — изкриви лице Барт. — Защо на някого би му притрябвало да краде кока-кола?
Ооо, това беше незначителен факт, за който семейство Оливър не би желало да се разчува.
— Хайде да си лягате, момчета — нареди Джос, преди един от тях да повтори някои от думите си достатъчно високо, за да изложат Дийна и Кърт. Двамата се гордееха с високото си обществено положение в града, което се дължеше на разрастващия се бизнес на Кърт с внос на автомобили от Германия чрез фирмата му „Оливър Моторкарс“. Потръпна при мисълта какво бяха готови да сторят на децата си, ако ги чуят, само и само да ги накарат да престанат да говорят за влизането на чичо им в затвора.
Отведе ги горе, каза им, че не им е позволено да играят повече на компютърни игри, след което им нареди да измият лицата и зъбите си под личния й надзор. Повтори забраната да пускат компютъра, сложи ги в леглата, после остана заслушана до затворената врата, молейки се горещо да бъдат послушни, за да може и тя най-сетне да си отдъхне.
Знаеше, че трябва да бъде по-твърда с Дийна по отношение на служебните си задължения. Нямаше никакво значение — или поне не би трябвало да има — това, че живее в къщата. Според договорката, вечерите след осем часа бяха само нейни, както и вторниците и неделите, но всеки път, когато останеше в стаята си, неминуемо се озоваваше под разпорежданията на домакинята.
Стоя в коридора пред стаята на децата около десетина минути, загледана в часовника, отмерващ неумолимо отлитащото време, което уж трябваше да бъде само за нея. Щом се убеди, че момчетата нямат намерение да напускат леглата, се прибра в собствената си стая и отвори вестника „Сити Пейпър“, за да прочете с какво се занимават останалите хора на по двайсет и няколко години.
Беше абсолютно убедена, че повечето от тях за нищо на света не биха станали доброволни затворници в дома на някакви новобогаташи.
Около десет и половина вечерта коремът й започна да къркори и Джос си даде сметка, че не е хапвала нищо от следобеда, когато с момчетата бяха закусили със сандвичи с фъстъчено масло и плодово желе. Долу партито беше в разгара си, затова реши да се промъкне в кухнята през задния вход и да си отнесе нещо топло и вкусно, без Дийна да я забележи и да й поръча кой знае какво… например да окоси моравата или нещо подобно.
Когато влезе, чу две сервитьорки да разговарят помежду си.
— Каква кучка! — изруга брюнетка на средна възраст, чието изражение сякаш казваше, че е виждала такива неща и преди. — Тя е едно менте, което обича да крещи на прислугата пред гостите си, за да изглежда изискано.
— Трябваше да й предложим спаначни кюфтета, та да й заседне спанак между зъбите — съгласи се другата, доста по-млада, русокоса, но със същия израз на лицето. — А какво ще кажеш за челото й? Забеляза ли го? Наблъскано е с толкова колаген, та чак ти се струва, че ако го докоснеш — ще лепне!
Първата се разсмя.
— И вместо да се подмлади с едно десетилетие, тя изглежда поне с два милиона години по-възрастна.
Двете избухнаха в смях.
— Проблемът е — отбеляза русата, — че по телефона звучеше толкова любезно.
— Не е ли така с всички?
— Да, вероятно. Но нали трябва по някакъв начин да си създадем име. Дори ако това означава от време на време да търпим такива глупачки.
Брюнетката я сръга предупредително, забелязала влизането на Джос.
— Извинете, че ви прекъсвам — каза детегледачката. — Надявах се, че ще намеря нещо за ядене.
— О, разбира се, миличка. — Тъмнокосата отиде до печката и започна да слага в чиния апетитни кюфтета и да ги полива със сос. — Когато дойде долу с децата, забелязах, че нищо не хапна.
Джос се усмихна.