Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Като се изключи фъстъченото масло, пицата и спагетите, рядко ми се случва да се нахраня както трябва.
— Значи господарката на къщата те държи изкъсо, а? — обади се блондинката.
— Кари! — извика другата, шокирана от неблагоразумието на колежката си. — Простете за това… Приятелката ми понякога говори… — Отново й хвърли предупредителен поглед. — … без да мисли. Между другото, казвам се Стела.
— О, значи сте собственичка на компанията — отбеляза Джос, спомняйки си за минивана, паркиран пред входната врата, на който беше изписано името „Стела Инглиш“ и телефонен номер под него.
— Всъщност и двете сме — обади се Кари, поглеждайки по-възрастната жена с обич. — Нещо като семеен бизнес.
Не изглеждаха като семейство, но Джос не им зададе никакви въпроси. Храната беше много вкусна, а в момента само това имаше значение. Съсредоточи цялото си внимание върху сиренето, каквото не беше виждала досега, тънко нарязаните парчета месо, напомнящи бекон, и тестените топчета, които изглеждаха сладки, но ухаеха на чубрица. У дома във Фелинг никога не бяха сервирали подобни неща. Ако не бе виждала рекламни снимки по витрините на ресторанта, изобщо нямаше да подозира за съществуването им.
Вратата към помещението, което Дийна наричаше голямата зала, се отвори и една от гостенките нахлу в кухнята. Беше дребна жена с лъскава тъмна коса и зелена рокля, плътно прилепнала към стройното й тяло.
— Здравейте, дами — подвикна с подчертан южняшки акцент и погледът й се задържа върху Джос малко по-дълго, отколкото върху останалите две. — Свършили сте чудесна работа! Наистина чудесна. Имам предвид храната. Фантастично! Направо си изгубих ума по онези малки резенчета сирене, както и да се наричат.
— Имате предвид сиренето „Лорейн“? — подсказа Стела.
— Виж ти! Това ли било? А на мен ми го предлагат винаги едро нарязано. Е, както и да е, позволете да ви уверя, че са невероятни. — Отново изгледа детегледачката, този път още по-дълго. — Ама и теб си те бива.
Джос се почувства неловко.
— Имах предвид, когато се появи с момчетата — продължи жената. — Този Барт е наистина доста необуздан, веднага си личи. Учат в един клас с моята Кейти и, боже, на господин Хъдсън понякога му се налага да прекъсва урока по няколко пъти почти всяка сутрин.
Джос изобщо не се съмняваше. По свой си начин Барт наистина беше изключително палав. Понякога й се удаваше да го контролира, но Дийна неизменно проваляше работата й, като се правеше, че не забелязва лошото му поведение, когато се оказваше наблизо. Всеки път, щом Джос се опиташе да въведе някаква дисциплина чрез повече строгост, майката се възпротивяваше, твърдейки, че към него трябва да се подхожда с търпение, а не с раздразнение.
— О, съвсем забравих доброто възпитание! — възкликна жената. — Казвам се Луиз Брадли.
Джос бе чувала Кърт Оливър на няколко пъти да споменава успешния бизнес на Портър Брадли в оформлението на вътрешни дворове и басейни и предположи, че това е съпругата му.
— Джос Боуен. Приятно ми е.
Луиз сложи ръка върху гърба на Джос и я поведе по-далеч от Кари и Стела, в тъмния ъгъл на кухнята.
— Мога ли да направя нещо за вас? — неловко попита детегледачката. Нямаше представа какво иска тази жена, но в родния й град хората не се докосваха така свойски още на първата среща.
Но тук, на север, всичко беше по-различно.
— Всъщност можеш — сниши глас Луиз. — Освен това ми се струва, че и аз бих могла да направя нещо за теб.
Джос инстинктивно се огледа, търсейки изход или евентуално помощ от Кари и Стела. Но двете сервитьорки се суетяха около чиниите и не им обръщаха никакво внимание.
— Не ви разбирам — погледна отвисоко тя към жената, която се бе приближила обезпокоително близо до нея.
— Ако приемеш да работиш при мен, ще ти увелича заплатата с двайсет процента — прошепна Луиз, оглеждайки се предпазливо, както Джос преди минута. — И мога да ти гарантирам, че с моята Кейти ще ти бъде много по-лесно, отколкото с Барт и Колин Оливър. — Буквално изстреля имената на момчетата между стиснатите си зъби.
Джос беше стъписана.
— Боже мой, госпожо Брадли, много съм поласкана, но с всичко, което върша в тази къща, ми е абсолютно невъзможно да се захвана с втора работа.
— Няма да работиш вече тук…
Думите прозвучаха като ангелска песен.
— … а единствено за нас. Ще можеш да ползваш два почивни дни през седмицата по твое желание, въпреки че бих предпочела да си свободна само през уикендите…