Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
Кен завъртя щурвала наляво, за да спусне боинга към поредната долина.
— Радвам се, че определи хората отзад като невинни, за разлика от себе си. Какво искам ли? Самопризнания.
— За какво?
Кен изсумтя.
— Лайно. Каквото и да правиш, Бостич, не се преструвай на невинен пред мен. Познато ли ти е името Роджър Матсън?
Рудолф помълча малко, после кимна.
— Мисля, че е детектив в Стамфорд, Кънектикът.
— Няма какво да мислиш. Знаеш го. И Роджър Матсън е добър човек, нали?
Прокурорът сви рамене. Вдигнатите му вежди изразяваха тревога.
— Не знам. Работя с много детективи.
— Напротив, познаваш го много добре, защото Роджър и партньорът му ми разказаха цялата история. — Кен го изгледа гневно. — Знам какво си направил, Бостич. Имаш избор. Или ще подпишеш самопризнания тук, с всички подробности, дати и места, или ще те закарам в ада, където ти е мястото.
Рудолф потрепери, опита се да изправи рамене и погледна Кен в очите.
— Няма да призная нещо, което не съм извършил. Пък и не съм направил нищо лошо. Твоите нарушения обаче са безброй. Съзнаваш ли, че може да получиш дори смъртна присъда за въздушно пиратство?
Улф рязко обърна глава и очите му пронизаха лицето на Бостич.
— Виж какво, дрисльо! Хайде да изясним нещата. Аз умрях, когато онзи изверг уби дъщеря ми. Сега гледаш един разгневен труп, на когото изобщо не му пука. Това е първото.
— А второто? — тихо попита прокурорът.
— Второто е въпрос. Можеш ли да управляваш този самолет?
Рудолф отмести поглед към предното стъкло.
— Вероятно ще мога. Ако се наложи.
Кен изведнъж пусна щурвала и скръсти ръце. Боингът леко се сниши и една скала, високи поне триста метра, започна да изпълва предното стъкло.
— Хайде, Бостич, самолетът е твой. Да видим какво можеш.
Прокурорът го погледна озадачен.
— Какво? Нямам опит с такива големи самолети.
— Пак ли излъга, Руди? Нали каза, че вероятно ще можеш да го управляваш?
— Ако ми дават инструкции, може би, но…
— Нямаш късмет, Руди. Мислиш, че владееш положението. Ти, който дори не съумя да съдействаш да осъдят един убиец! Хайде, щурвалът е пред теб. Сложи на него мазните си ръце.
Бостич се дръпна и вдигна ръце.
— Добре, добре, признавам, че не мога да го направя. Доволен ли си сега?
По челото му избиха капки пот. Скалата бързо се приближаваше към тях.
— По-добре го направи, негоднико. Или управлявай самолета, или признай как натопи Матсън.
— Но кой лост да дръпна? Ще се блъснем в тази скала, глупако! Какво да направя?
— Не знам, Руди. Щом великият федерален прокурор и кандидат за главен прокурор не можа да си спомни основни истини, и аз не си спомням как да ти помогна да управляваш самолета.
Бостич хвана щурвала с две ръце, погледна като обезумял напред, сетне го дръпна с всичка сила. Носът на боинга рязко се вдигна, а земното притегляне прикова и двамата към седалките.
Скалата изчезна. Носът продължаваше да сочи нагоре, а скоростта обезпокоително намаляваше.
Кен седеше със скръстени ръце и наблюдаваше.
Руди рязко бутна щурвала напред. Предпазните им колани се опънаха, а скалата отново се появи.
— Не мога! — изкрещя Бостич. — Не знам какво да правя!
— Съжалявам. Няма ли самопризнания, няма и уроци по летене — рече Кен.
Рудолф отвори широко очи и отново дръпна щурвала. Боингът мигновено се наклони наляво и се извиси нагоре под ъгъл почти деветдесет градуса. Скалата беше на около триста метра.
— Смяташ да направиш лупинг, така ли? — попита Улф.
— Какво? — изкрещя Бостич, докато се бореше да придвижи щурвала надясно и пак го дръпна с всичка сила.
Изведнъж и двата контролни лоста започнаха да вибрират. През предното стъкло не се виждаше нищо друго, освен синьо небе. Кен протегна ръце, блъсна напред лостовете за тягата и задържа наклона вдясно. Носът на самолета се спусна към хоризонта и скоростта се увеличи.
Когато боингът отново набра скорост, той намали тягата и продължи да управлява.
Рудолф Бостич беше облян в пот и дишаше тежко. Очите му бяха ококорени от страх, ръцете му още стискаха щурвала на помощник-пилота.
— Е, господин прокурор, какво установихме дотук?
Отговор не последва.
— Установихме — продължи Кен, — че когато се стигне до летене, ти си кръгла нула. Не можеш да го направиш и ако се опиташ, ще убиеш онези невинни хора отзад, за които толкова много се безпокоиш. Заедно със собствения си задник, на който явно много държиш.