Тайните на Марсилия

Вече месец живееше в плен на млада особа, връзката с която ласкаеше самолюбието му. Тя бе любовница на някакъв граф. Наричаха я една от кралиците на марсилското общество на леките нрави. Името ѝ беше Терез-Арманд, но всички я наричаха просто Арманд.

Когато нейната нежна малка ръка попадна в широката му груба длан, Совер едва не припадна от радост. Вървяха хванати така по алеите на Мейан и стигнаха до вратата на къщата, в която живееше куртизанката. Минувачите се спираха да ги разгледат – мъжът и жената си отправяха усмивки и реверанси. Совер си тръгна, изпълнен с гордост и възхитен от тоалета и обноските на Арманд. От този миг бе обладан от една-единствена мисъл: да направи тази жена своя любовница, да заеме мястото на графа.

Започна да дебне Арманд. Причакваше я на улицата. Бе влюбен в луксозните ѝ коприни, в парфюмите, на които ухаеха дрехите ѝ. Гордееше се, че тя го поздравява – нямаше нищо против Совер да минава за един от любовниците ѝ. Една вечер се качи при нея и си тръгна едва на сутринта. Реши, че завоеванието се дължи на личната му привлекателност. Цели два дни се разхождаше с глупав и самодоволен вид, гледаше минувачите с подигравателно съжаление. Когато вървеше под ръка с Арманд, улицата му се струваше тясна. Изпадаше в екстаз от полюшването и тихото шумолене на полите на метресата си. Обожаваше кринолините, които заемат много място и пречат на движението.

Разказваше на всички за големия си късмет. Един от първите, на когото се изповяда, бе Каде.

– Ах, само ако познаваше тази очарователна персона! Тя направо ме обожава... В къщата ѝ има всичко – килими, завеси, огледала... Сякаш си във висшето общество, честна дума... А освен това е чудесно момиче. Съвсем не е горделива и е много щедра... Вчера обядвах в малкия ѝ салон. После взехме карета и отидохме в центъра. Всички ни гледаха... Заслужава си човек да умре от удоволствие в компанията на подобна жена.