Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Кейн не демонстрира гняв при тези думи, докато сядаше обратно, но и не показа да е впечатлен.
— Замъкът не беше незначителен въпрос. Беше вероятно най-сериозното проявление на Зенги, проклето да е името му, от времената на падението му преди толкова години.
— Самият Зенги беше дребна работа — отвърна Илнезара. — Временно неудобство и нищо повече.
Дори Тазмикела потрепна при очевидното користно омаловажаване. И двете със сестра й бяха дишали много по-леко, когато кралят вещер бе победен. Не бяха изпитвали подобни притеснения от времената, когато Аспирадитъс, червената драконка, и трите й огнедишащи потомци бяха навлезли в планините на Западна Дамара 400 години по-рано.
— Може би мерим катастрофите с десетдневки или дори с години, уважаема лейди, защото това е всичко, което имаме — отговори й Кейн. — Времето ни е кратко по вашите представи, но е цяла вечност по нашите.
Не се притеснявам особено за последното творение на Зенги, защото вече е мъртво и съм убеден, че каквито и бедствия да ни е оставил в наследство кралят вещер, ще бъдат посрещнати подобаващо от Тайна песен и армията на Кървав камък.
— И все пак сте тук — отбеляза Тазмикела.
— Това е начинът, по който се справяме подобаващо с катастрофите си — отвърна Кейн и за пръв път в монотонния му глас се промъкна малко емоция — сух сарказъм.
— Тогава, моля, разкажете ни за тази катастрофа — заяви Илнезара с явно снизхождение.
Кейн я изгледа за няколко мига, но не отговори.
— Моля, кажете ни защо сте дошли на посещение намеси се Тазмикела, усещайки правилно, че монахът няма желание да нарече целта на посещението си по този начин.
— Притеснително е, че мрачният елф и човекът, които работят за вас, са излезли живи от този замък, а племенницата на крал Гарет, рицар от ордена, — не — призна монахът. — Както и фактът, че този мрачен елф и човекът са оцелели, а Мариаброн Скиталеца, безспорен герой на кралството и ученик на Олвен, — не. Няма да служа подобаващо на своя крал и приятел Гарет, ако не разследвам обстоятелствата около смъртта на племенницата му. Няма да служа подобаващо на своя приятел Олвен, ако не разследвам обстоятелствата около смъртта на ученика му. Не е тайна защо съм дошъл.
Сестрите се спогледаха.
— Гарантирате ли за мрачния елф и човека? — попита Кейн.
— Не са ни разочаровали — отвърна Тазмикела.
— Засега — добави сестра й.
Тазмикела отмести поглед от Илнезара към Кейн в опит да прецени ответната реакция на монаха, но да прочетеш емоциите му бе като да търсиш отпечатъци от стъпки по твърд камък.
— Истината е, че не сме твърде добре запознати с двойката — подхвърли Тазмикела.
— Не сте отговорни за появата им в Дамара?
— Определено не — отвърна Тазмикела и Илнезара повтори като ехо думите й още докато ги изричаше. — Научихме за тях в Хелиогабалус и решихме, че можем да използваме талантите им. Не е твърде различно от методите на Тайна песен и съм сигурна, че ако вие не бяхте наели двойката, щеше да го стори вашият приятел Келедон.
— Способни са в работата си — добави Илнезара.
— Кражбата? — попита Кейн.
— Придобиването — поправи го Тазмикела.
Кейн дори се усмихна леко при това извъртане. Отново се изправи рязко на стола и се поклони дълбоко.
Без да изрече нито дума повече, се обърна и напусна къщата на Тазмикела.
— Тези двамата ще си навредят, опасявам се, с фатален изход — отбеляза Тазмикела, когато монахът се бе отдалечил на подобаващо разстояние.
— Най-малкото — добави сестра й с повече загриженост, отколкото Тазмикела очакваше.
Драконката се обърна и видя, че Илнезара се взира през отворената врата към отдалечаващия се Кейн.
„И наистина, помисли си Тазмикела, малко създания на света можеха да притеснят един дракон повече от един монах — велик магистър.“
— Чувала ли си за битката при брода Голямата вила? — попита Илнезара, очевидно забелязала погледа на Тазмикела. — Два червени и един могъщ бял дракон изглеждали решени да разгромят един от отрядите на Гарет.
— И магистър Кейн побързал да се притече на помощ — продължи Тазмикела. — Предизвикал дъха им, огън и лед, и избегнал опасността.
— И дори измамил драконите да бълват един срещу друг — добави Илнезара.