Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
Малко по-малко залата се пълнеше.
Нисък, плешив и с бакенбарди господин бе първият, който седна на сцената. Пабло пристигна, говорейки с един брадат мъж с вид на историк, който го прегърна на стълбичката и зае едно от крайните места.
Бяха минали пет години, два месеца и единайсет дни от последния път, когато го видях. Лицето му, доста големият му нос, прекалено четвъртитата му брадичка почти не бяха се променили. Белите му коси - също, косата му бе по-скоро черна. Доста по-слаб, което не ме учуди. Марсело казваше, че във Филаделфия се ядяло добре, а той беше отслабнал, което го нравеше по-висок — това винаги най-много бях харесвала в него. Изглеждаше, че всеки момент ще се разпадне — толкова много кости, придържани от толкова малко плът.
Възрастта му отиваше.
Докато мъжът с бакенбардите представяше с отчайваща мудност присъстващите, той запали цигара и хвърли поглед към залата. Гледаше на всички страни освен към мен.
Празнотата в мен ме поглъщаше.
Беше ми ужасно топло и страшно.
Осмелих се да го погледна в лице, но забелязах, че стои невъзмутимо.
Гледаше ме втренчено, с почти изскочили от орбитите очи — съвсем странно изражение. След това ми се усмихна и едва тогава раздвижи мълчаливо устни, две срички, като че ли произнасяше името ми.
Позна ме.
Задействах според предварителния план: разкопчах палтото си бавно, като открих напълно отвратителната си кафява униформа от колежа. Стараех се да изглеждам уверена, но отвътре имах чувството на стар и глупав жонгльор, който едва успява да запази спокойствие^ очакване да се сгромолясат върху главата му наведнъж осемте дървени бутилки, които се люлеят във въздуха.
Пабло закри лицето си с ръка, като остана така няколко секунди, и след това отново ме погледна. Продължаваше да се усмихва.
Той говори малко и лошо, няколко пъти забравяше
J
мисълта си, мънкаше, имаше вид на човек, който прави усилие да построи фрази от повече от три думи, но не сваляше очите си от мен, докато околните ме гледаха с любопитство.
Когато възрастният мъж с бакенбардите обяви, че могат да се задават въпроси, станах от мястото си.
За мое учудване краката все още ме държаха.
Прекосих съвсем бавно разстоянието и излязох от залата. Пресякох салона, без да поглеждам назад, след това остъклените врати и едва бях направила осем-де-вет крачки, когато той ме спря. Ръката му хвана моята, стисна ме за лакътя и ме накара да се обърна. След като ме проучваше с поглед няколко секунди, ме докосна с магическата пръчица:
— Чудесно, Лулу! Въобще не си пораснала...
Прие всичките ми дарове с изискана елегантност. На моите думи не направи какъвто и да било коментар. Каза точно необходимото. Направи се, че уж се е хванал на уловката ми. Разказа ми всичко, което исках да зная.
Отведе ме в един огромен таван в центъра, претрупан с вещи.
— Какво стана с ателието в Морето?
— Майка ми го продаде преди две години — каза го със съжаление. — Купи си селска къща в Махадаонда.
След това очите му ме обходиха мълчаливо и бавно от главата до петите. Задържа в ръцете си моите ръце нагоре, докато свали пуловера ми. Разкопча блузата ми, съблече я и ме погледна усмихнат. Не носех сутиен и той си спомняше всичко. Наведе се напред, сграбчи ме за глезените и ги повдигна рязко, при което загубих равновесие. Придърпа към себе си краката ми, докато ги постави върху своите, и аз останах върху канапето възнак. Разкопча полата ми. Преди да я свали, хвана едната ми ръка, доближи я до лицето си и я загледа внимателно, спирайки погледа си върху закръглените краища на пръстите. Бях пропуснала тази подробност. Съзнавайки, че не би трябвало да го правя, наруших тишината:
— Харесват ти дългите нокти, лакирани в червено, на.
Държейки пръстите ми, се усмихна иронично.
— Толкова важно ли е?
Не можех да му отвърна, че беше толкова важно, повдигнах рамене в знак на безразличие.
— Не, не ми харесват — каза накрая.
Толкова по-добре, помислих си.
Бавно продължи да ме разсъблича. Събу.ме, свали чорапите и отново ми сложи обувките. Погледна ме, без да прави нищо. След това протегна отворена длан, която плъзна бавно по тялото ми, от петите до шията, няколко пъти. Изглеждаше толкова спокоен, движенията му бяха така уравновесени и прецизни, че за момент реших,че не ме желае, че действията му са отражение на отминали невъзвратими желания. Може би въпреки всичко съм пораснала прекалено много.