Фаворитката на султана

И изведнъж се обърквам още повече, защото се чувствам набъбнал и втвърден. Това така ме шокира, че отмествам погледа си от нейния, за да го наведа надолу. Повдигането на джелабата ми не може да е грешка. Що за нечестива магия е това? Да не би у мен да се е вселил демон? Да не би невероятната потентност на султана да ми е повлияла? Но аз съм присъствал на стотици – хиляди! – от изживяванията му, описани в дневника, и съм бивал изпълнен единствено с неодобрение или безстрастно отегчение. Това трябва да е чудо! Ще ми се да извикам от радост; но веднага след това ме обзема срам. Толкова ли съм не в ред, че да се почувствам жив на фона на болката и унижението на друго човешко същество? Ерекцията спада също тъй бързо, както се е появила, и когато успявам да се насиля да вдигна поглед, султанът е приключил, а Алис се е извърнала и от двама ни, притиснала окървавения чаршаф към себе си.

След като си е свършил работата, Исмаил облича богато бродираната си роба, отправя се бързо към вратата и се провиква към жените да я отведат. Те влетяват шумно и се суетят около кръвта по чаршафа – точно това е целта им (защото сега ще изтичат в харема да обявят невинността на англичанката и потентността на султана, така че какъвто и да е резултатът, той със сигурност ще е негово дело), загръщат я в пищната дреха, която се полага на онази, дефлорирана от владетеля, и бързо я отвеждат.

Следя я с поглед, но тя не поглежда към мен.

Премина през най-лошата част; сега важното е да бъде издръжлива. Но това не е никакво успокоение. Чувствам се ограбен, празен – уплашен. Изпитвам усещания, подобни на преживяното, след като спах с една проститутка във Венеция. Тогава не го признах пред себе си, нито съм го обмислял впоследствие, но лишеното от любов преживяване остави у мен чувство на срам, а сега имам чувството, че не султанът, а аз бях онзи, който се възползва от Алис, а после я изостави.