Фаворитката на султана

Гласът на мюезина, който призовава вярващите за петата молитва, нарушава атмосферата на осветеното от свещи помещение и султанът се разколебава. Затваря очи и виждам, че устните му се движат, сякаш прошепва "Прости ми, Милостиви". После мигновено изхлузва туниката си през главата и застава чисто гол. Отклонявам поглед, ала прекалено късно, и зървам нещо, което нямах намерение да съзирам.

Не че не съм виждал Негово Благородно Величество гол досега; придружавал съм го в хамама хиляди пъти. Търкал съм му гърба и съм му разтривал крайниците с мехлем след лов. Жилав е този владетел, жилав и добре сложен. Мускулите му приличат на възлести клони. Бих могъл да го скърша на две в ръкопашен бой. Но той излъчва мощ дори и в най-малките движения, като че ли е роден, за да бъде монарх, въпреки че дойде на власт едва преди пет години. Това усещане се натрапва дори когато е в най-релаксираното си състояние, ала развилнее ли се, направо е стряскащ.

– Застани зад паравана, Нус-Нус, и ѝ кажи да легне на леглото.

Усещам погледа на Алис от другия край на стаята върху себе си, оставям дневника и заемам мястото си зад резбованото кедрово дърво. Очите ѝ не се откъсват от мен, макар да ме вижда само през пролуките на орнаментите. С треперещ глас ѝ казвам:

– Моля те, Алис, отиди на леглото.

Тя се изправя безмълвно, като оставя разкъсания кафтан да се свлече около глезените ѝ. Би трябвало да изглежда уязвима, уплашена, ала достойнството ѝ служи като броня. Обръща се към мен, сякаш се предлага, и не мога да сваля поглед от нея, не мога дори да мигна. Сякаш времето е спряло между два удара на сърцето ми.

– Кажи ѝ да се качи на леглото, по дяволите! – излайва Исмаил и разваля магията. – На колене.

Обикновено постъпва така с християнските неверници: кара ги да покажат задните си части, за да ги обязди като животно, без да позволи никакъв човешки контакт, единствено сексуален акт. По този начин ги принизява, дава им да разберат, че цени сменилите вярата си по принуда или по своя воля по-малко от онези, които са мюсюлманки по рождение. Това е още едно от странните противоречия у него: въпреки че той е този, който настоява да сменят вярата си, цени силата на убежденията им. Виждал съм го да пролива истински сълзи за жени, които избират мъченичеството, вместо да се отрекат от вярата си.

Предавам ѝ заповедта му с по-меки думи и виждам как потреперва.

– Съжалявам, Алис – започвам да ѝ говоря, но тя ме спира с поглед. – Ще свърши. Ще се моля за син – хубаво, силно и здраво момче.

Тя се намества върху белия чаршаф, постлан върху голямото легло, с лице към мен. Прониква в нея без нежности и виждам гримасата ѝ, но се овладява и изпълнява механично инструкциите, които ѝ предавам, сякаш от нея се иска да премести стол или да отвори чекмедже.

Надявам се съвкуплението да бъде бързо заради всички нас и след малко Исмаил ръмжи с отметната назад глава, а всяко мускулче в тялото му е напрегнато от сласт. През цялото време очите ѝ не се отместват от моите и знам, че съм нейното убежище, опорната точка, приютила душата ѝ по време на телесния тормоз. Като че ли помежду ни е опъната нажежена до червено жица: чувствам болката ѝ като огън в собствените си вътрешности, всеки мой нерв е оголен от състрадание.