Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
В замяна на това в "Топаз" Хейдеко разцъфна. В сравнение с други японски жени, тя беше непокорна съпруга, която се опълчваше на мъжа си с ръце на кръста, но дотогава бе живяла посветена изцяло на домашното огнище, на децата и на трудния земеделски занаят, без да подозира, че вътре в нея дреме геният на деятелността. В лагера тя нямаше време за отчаяние и за скука, във всеки момент бе заета с решаване на чужди проблеми и с борба с властите за постигане на неща, които привидно изглеждаха неосъществими. Децата ѝ бяха пленници и се намираха в безопасност зад оградата, нямаше защо да ги пази, с тази задача бяха натоварени осем хиляди чифта очи и цял контингент на Въоръжените сили. Най-голямото ѝ притеснение беше да подкрепя Такао, за да не се срине напълно; въображението ѝ не можеше да измисля повече задачи, които да го държат зает и да не му дават време за размисъл. Мъжът ѝ бе значително остарял, вече ясно личаха десетте години разлика във възрастта между тях двамата. Насилственото отнемане на личния живот в бараките бе сложило край на страстта, която преди смекчаваше трудностите в съвместното битие, обичта в него бе изместена от ожесточение, а в нея – от търпение. От свян пред децата си, с които споделяха стаичката, те се стараеха да не се докосват в тясното легло и така лесните им взаимоотношения взеха да линеят и изсъхнаха. Такао се затвори в озлоблението си, а Хейдеко откри призванието си да служи и да ръководи.
Мегуми Фукуда за по-малко от две години получи три предложения за женитба и за всички бе непонятно защо ги отхвърли. Изключение правеше само Ичимей, който служеше за куриер между сестра си и Бойд Андерсън. Момичето искаше две неща в живота си и непременно в следната последователност: да стане лекарка и да се омъжи за Бойд. В "Топаз" без никакви усилия завърши средното си образование и се дипломира с отличие, но висшето образование беше недостижимо за нея. В някои университети в източната част на страната приемаха малък брой студенти от японски произход, избрани сред най-блестящите в лагерите, и те се ползваха с финансова помощ от страна на правителството, но заради поведението на Джеймс, което петнеше цялото семейство, тя не можеше да кандидатства. Не можеше също така да изостави семейството си – в отсъствието на Чарлс тя се чувстваше отговорна за по-малкия си брат и за родителите си. Междувременно практикуваше в болницата заедно с лекарите и с медицинските сестри в лагера, набрани измежду затворниците. Неин учител бе един от белокожите лекари, на име Франк Делильо, прехвърлил петдесетте, който миришеше на пот, труд и уиски. Той не бе успял в личния си живот, но беше компетентен и отдаден на професията си; взе под крилото си Мегуми от първия ден, в който тя се яви в болницата е плисирана пола и колосана блуза и пожела да чиракува, както самата тя се изрази. И двамата току-що бяха пристигнали в "Топаз". Като начало Мегуми започна да изхвърля отпадъците от различни манипулации и да мие инструментите, но прояви толкова добра воля и способности, че много скоро Делильо я направи своя асистентка.
– Щом свърши войната, ще се запиша да уча медицина – съобщи му тя.
– Войната може да продължи повече, отколкото би могла да чакаш, Мегуми. Предупреждавам те, че ще е много трудно да станеш лекар. Ти си жена и освен това японка.
– Аз съм американка като вас – възрази тя.
– Добре, както и да е. Не се отделяй от мен и все ще научиш нещо.
Мегуми прие тези думи буквално. Неотменно следваше Франк Делильо и така се научи да шие рани, да гипсира кости, да лекува изгаряния и да помага при раждания – в не особено тежки случаи, защото тежките се изпращаха в Делта или в Солт Лейк Сити. Работата я поглъщаше по десет часа дневно, а понякога вечер се опитваше да се срещне е Бойд Андерсън за малко под защитния плащ на Франк Делильо – втория човек заедно с Ичимей, който беше посветен в тайната. Въпреки рисковете, двамата влюбени преживяха две години в нелегална любов е благоволението на съдбата. Пустинният характер на местността не предлагаше кътчета, където да се усамотят, при все че младите нисеи намираха начини и измисляха изобретателни причини, за да избягат от родителския контрол и да се скрият от недискретните погледи. Това обаче не важеше за Мегуми, защото Бойд нямаше как да се крие като заек в оскъдните храсти с униформа, каска и пушка. Казармите, офисите и жилищата на белокожите, където те можеха да се приютят, бяха отделени от лагера и тя не би имала достъп до тях без божията намеса на Франк Делильо, който не само ѝ осигури разрешително да преминава през охранителните постове, но и благородно напускаше стаята си, когато това бе необходимо. Там, сред безпорядъка и мръсотията, в които живееше Делильо, сред пепелници, препълнени с угарки, и сред празни бутилки, Мегуми загуби девствеността си, а Бойд литна в небесата.