Чудовището на нашата улица

— Ти защо нищо не й каза?

Той я погледна в очите, докато обмисляше отговора си. Франки пусна искри, но малко.

Той отново си сложи очилата.

— Бека е доста крехка.

— Ха! Ако мислиш нея за крехка, как ли би описал мен? — пошегува се тя и посочи шевовете на врата си.

Той се засмя.

— Предполагам, че се страхувах да не я нараня.

Франки подпря глава на ръцете си и погледна към реката.

— Страхът е скучен.

Той се засмя.

— Какво?

— Ами смешно е.

— Кое?

— Когато бях малък, исках да бъда чудовище и всички да се страхуват от мен, а аз да не се страхувам от нищо. И бях прав. Тоест, нали е така? Ти не се боиш от нищо, нали?

Франки се замисли и после поклати глава.

— Брей!

— Но причината не е, че нормитата се страхуват от мен. Те са много по-опасни. Не се страхувам, защото бях създадена едва преди два месеца и през по-голямата част от това време стоях скрита в лабораторията на баща ми.

— И?

— Твърде любопитна съм, за да ме е страх.

Франки се приближи към него и прокара пръсти по очилата му.

— Какво правиш?

— Точно като тези петна на очилата ти е — обясни тя.

— Кое?

— Страхът. Пречи ни да виждаме ясно.

Брет свали очилата и се вгледа във Франки като герой от романтичен филм, който тъкмо осъзнава, че се е влюбил.

— Да можеше да не се налага да носиш всичкия този грим — промълви най-сетне той. — Кожата ти е толкова…

— Зелена? — засмя се тя.

— Да, зелена.

— Иска ми се нормитата да знаеха какви сме в действителност — въздъхна тя.

Брет взе ръката й. Тя потърка черния лак на пръстите му с палец и съжали, че не бе отделила време за маникюра си.

— О, боже! Крийте се! — извика Мелъди. Но беше късно.

— Мутанти! — извика едно момиче в далечината.

Франки и Брет се изправиха уплашени, после бързо легнаха в тревата.

— Бека? — измърмори Брет, като видя бившата си приятелка. Облечена в оранжева жилетка, тя влачеше след себе си през парка една огромна торба за боклук.

— Сътрудници на зомбита-крадци! — извика тя на Мелъди и Джаксън и прободе с дървения си харпун една празна кутия от сок. — Нищо още не е приключило!

Един мъж с жилетка в същия цвят притича и бързо я отведе към друг участък от парка.

Мелъди се изправи.

— Не мисля, че ви видя добре. Да се махаме от тук, преди да е разбрала кои сте.

Никой не се възпротиви. Те тръгнаха в мълчание.

Когато стигнаха Фронт Стрийт, Брет най-сетне наруши тишината.

— Мисля, че мога да помогна.

— Може би ще й трябва малко време — предложи вежливо Мелъди.

— Не на Бека, на РАД. — Той извади една визитна картичка от черния си кожен портфейл. — Помниш ли Рос Хийли от новините на Втори канал?