Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Какво става, ваше височество?

— Пак неприятности. Получих предварителния доклад на моите хора за твоите приятелчета от „Плас-Дан“.

— О? Има ли нещо, което да използвам?

— Едва ли. Успели са да проследят… как да го нарека, биографията на твоята смес. Миналата година е изработена по поръчка, отменена по средата на производствения цикъл, когато клиентът се пренасочил към по-евтин продукт. „Плас-Дан“ направили опит да наложат изпълнението на договора, но безуспешно. Така материалът останал на съхранение в претъпканите им складове, докато някой гений не се сетил, че може да си реши проблема, като го пробута на вас. Според тях не са направили нищо нередно. Или най-малкото — уви — нищо, което да се атакува по съдебен път. Това също го проверихме.

Джоул се намръщи.

— Знам, нашата проверка показа същото. Вярно е, че доставчиците пробутват на военните си клиенти некачествени материали на завишени цени, откакто има армии, признавам. И все пак е глупаво да тръгват срещу нас.

— Да, като се има предвид, че двамата с теб представляваме най-големите клиенти на тази планета. В дългосрочен план можем да им докараме доста неприятности. Наистина късогледо решение от тяхна страна.

— Може да сме най-големите, но това още не означава, че сме най-изгодните. Оставам с впечатлението, че сред цивилните предприемачи има немалко, които са не само склонни, но и способни да предложат по-висока цена от нашата. Ако цялото производство на „Плас-Дан“ е обвързано с нашите поръчки, които са големи като количество, но с малка печалба за компанията, това не ми се вижда много далновидно. — Поколеба се. — Започвам да се чудя дали целта им не е да саботират преместването в Гридград. Или поне да го отложат.

Корделия потупа замислено устните си с пръст.

— Какво биха спечелили от едно отлагане?

— Пристигането на нов, по-отстъпчив вицекрал?

— Хм. Да, но аз не съм обсъждала плановете си за оттегляне с друг освен с теб. Не виждам защо някой би го включил в дневния си ред.

Това беше… ласкателно. Както и стряскащо в известна степен.

— Още не си казала на Грегор? И на Майлс?

— Грегор ще е следващият, когото ще уведомя. Изчаквах Аурелия да навлезе успешно във втория си месец. Това би му осигурило предостатъчно време — цели осем месеца — да се огледа за мой заместник. Или дори по-дълго — в двореца има място за едно бебе, но наистина бих искала да се махна оттам, преди да се появи първата ѝ сестра. Нали не смяташ, че Грегор ще изпрати някой идиот? Някой политически неудобен идиот, когото иска да разкара от Ворбар Султана? Макар че изборът му наистина ще е труден — ще трябва да намери човек, който хем да е способен, хем да иска да дойде тук.

Джоул се усмихна, макар че представата как му се налага да работи с друг цивилен ръководител, а не с Корделия, зейна в краката му като гигантска дупка. Досега не се беше замислял сериозно за този аспект на нещата.